Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 29

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. ПОДНАСЯМА ВИ ТАЗИ СОЧНА СОЧНА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА СЕ ПОГРИЖЕТЕ ДА Я ОБСИПЕТЕ С МНОГО ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ. 

ОБИЧАМ ВИ И ЧЕСТИТ ВИ ПРАЗНИК (КОЙТО КАКЪВТО СИ ПРАЗНУВА ДНЕС) 

*Алекс*

Алена проспа почти всичките десет часа, които прекарахме в път докато Левко не се отдели от мен. Наложи ни се спешно да отидем за столче и памперси, но излетяхме от Чечения веднага. С Егор се разделихме на летището в Москва и му благодарих. Бях му вечно задължен.

Прибрахме се към седем вечерта и ни откарах право в апартамента ми, въпреки че баща ми ни каза че можем да останем при тях, но им отказах. Точно сега имахме нужда от малко време насаме. Докато стигнахме до апартамента ми и двамата бяха заспали и ми идеше да ги снимам на клипче със „Лека нощ, деца" за фон.

- Бебчо? – погалих я по лицето, като внимавах да не докосвам синините ѝ, за да не я нараня. Не е за вярване, как това копеле я беше подрдило. Утре...само да дойдеше утре и да ми го доставеха... Повдигна клепки и погледът ѝ се задържа върху мен докато се избистри достатъчно. – Къде сме?

- Пред вкъщи. Хайде да си влизаме...беше дълъг ден. И двамата имаме нужда от почивка.

- Добре. – отвърна тихо и смирено и аз ѝ отвърнах с една малка, тъжна усмивка. Слязох от колата и побързах да заобиколя, за д аѝ отворя вратата и да ѝ помогна да слезе. След това взех и Лев и памперсите и заключих колата. Извадих ключовете си и доближих чипа, за да влезем вътре. Част от хората, които засякохме ни поглеждаха странно но не ми дремеше. Исках единствено да си се приберем и да бъдем заедно; нищо друго.

Когато влязохме в апартамента забелязха как Алена попи всичко наоколо докато аз се заех с това да разсъблека Лев, който ме изненада от това че не се събуди.

- Гладна ли си?

- Аз, ами...не знам. – отвърна срамежливо и сведе поглед в земята. Оградих Лев с възглавници и се изправих. Отидох до нея и я гушнах.