Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 5

НА БАС, ЧЕ НЕ ГО ОЧАКВАХТЕ НАЛИ? ЖНАМ, ЖНАМ МЕНЕ НЕВЕЛОЯТНА. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, И АМИИИИ ДЪЛГИЧКА Е И НАШИТЕ КРАСАВЦИ СЕ СРЕЩААААТТТ 

ПРИЯТЕНО ЧЕТЕНЕ 

БИЦАММ ВИ

*Алена*

Мина се месец. Цял месец от както дойдох тук и смеех да кажа, че бях щастлива за пръв път от години насам. Започнах работа и печелех пари, имах приятели, да Ванеса и бате Юрош които с ръка на сърце можех да нарека даже повече от "приятели", както и Адриян, но най-важното аз и синът ми бяхме заедно и далеч от онези чудовища. 

Все още не бях чула нищо за тях *слава Богу* и не исках и да чуя. Ще ми се просто да вземеха да пукнат всички, включително и онези които ми се водеха родители. Бог да ме прости, че говорех така но те ми бяха родители вече. Що за родители продаваха децата си? 

Родители можех да нарека Ванеса и бате Юрош и леля Дари и чичо Калоян. Това бяха родители. 

- Газе мое? - Иванчо все взря в мен с големите си кафеви очички и аз се обърнах към него. Да, това беше прякорът му за мен. Детето си беше въобразило, че съм му гадже и коя бях аз да му разбия сърцето? Пък и беше само фаза и щеше да отмине скоро....надявам се.

- Кажи, гадже мое? - погалих го по косата и му се усмихнах. 

- Мозе пиам от колата ти? Мама мене не дава шипя ши.

- Не, гадже мое. Трябва да слушаш мама. Малките деца не трябва да пият кола. 

- Мене веце гуям. И лакия пия доли. И била. Тате мене дава пия била. 

Щом Иван каза това бате Юрош ме стрелна с поглед, който казваше "Не бях аз". 

- Баща ти може да ти дава и колата да караш, ама аз не съм баща ти. - Ванеса присви очи към сина си докато носеше вечерята. - А, тебе ще те бия само ми учите децата на глупости с брат ми. - остави и последната чиния и издебна Ясмина, която фучеше из хола с камиончето си за да я вдигне от него и да я гушне. Тя изцвърка и се гушна в майка си и я целуна по бузата.