Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 25

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. ПОДНАСЯМА ВИ ТАЗИ ОГРОМНА ГЛАВА И НЕ ЗНАМ ЗАЩО И КАК НО ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ АЗ ГЛАВА, КОЯТО ДА Е ПОД 2500 ДУМИ НЕ МОГА ДА НАПИША....

КАКТО И ДА Е НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ДА МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ПЪРЖЕНИ ЯЙЦА С РАЗТОПЕНО МАСЛО И ЧЕРВЕН ПИПЕР (И КИСЕЛОТО МЛЯКО И СЕРЕНОТО ОТ ДОЛУ СИ ИСКАМ СЪЩО ТАКА) 

НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙЙ! 

*Алекс*

Ако някой ми беше казал, че някога ще се наложи да кажа на момичето, в което бях влюбен че съпругът ѝ не иска да ѝ даде развод щях да му се изсмея в очите и да му кажа да не ме занимава с глупости. Но уви това наистина се случваше и ето ме тук сега, седейки срещу момичето си и гледайки го като виновно куче. Алена просто седеше и ме гледаше. На лицето си имаше неутрална физиономия, която честно да си призная ме плашеше. Меко казано при това.

- Мальiш? – престраших се да проговоря. – Бебчо? Няма ли да кажеш нещо.

- Не съм изненадана. Но въпросът не е в това....От къде знаеш ти за това?

О, мамка му!

- Заведох дело...

- И кога всъщност се случи това?

- Преди две-три седмици.

- И кога по-точно смяташе да ми кажеш? – неутралната физиономия изчезна и присви очи към мен, кръстосвайки ръце пред гърдите си. О-оу! Прекръстих се наум три пъти и май беше врем да си прочета молитвата.

- Виж, извинявай че не ти казах...просто не исках да си отварям устата преди всичко да е сигурно. И без това с триста зора успях да го изтегла толкова напред. Знам, че не трябваше да действам без твое знание но и без това имаш хиляди други работи на главата си. Извинявай, мальiш. Не ме убивай, моля те. – сложих ръце на ханша ѝ и я придърпах отново към себе си и за моя изненада тя не ме отблъсна. Бях извън беда! Слава тебе Господи!

Вдигна поглед и ме погледна в очите, а аз вдигнах едната си ръка и я сложих на бузата ѝ, милвайки я нежно.

- Кога е делото?

- Двайсет и пети, другият петък.