Глава 31

3.5K 152 86
                                    

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. 

ПОДНАСЯМ ВИ ТАЗИ ХУБАВА ГЛАВА С ИВАНОВИ БИСЕРИ И РАЗБИРА СЕЕЕЕ *СОЛО БАРАБАНИ* СТРАХИЛЧООООО!...ОТ КОЙТО АЛЕНА НЯМА ДА Е МНГО ОЧАРОВАНА.


*Алена*


Мамка му, мамка му, мамка му! Избутах Алекс от мен и хукнах след разстроеното три годишно, но бяхме пресрещнати от майка му която ми хвърли един питащ поглед щом клекна и си го гушна, а аз я изгледах виновно. Алекс ни настигна и явно ситуацията ѝ се изясни, защото поклати глава

- Иванчо, стига вуйчо. Нищо не е станало, няма защо да плачкаш. Хайде, голям мъж си.

- Иванчо...

- Ма'ни се! Млазим те!  – затръшка се в ръцете на майка си и тя ни направи знак с ръка да ги оставим. – Мамооо, набий гиии! Са те са виновни! Газето ми цууваше вувууу! Мамоо! 

- Шшш, стига, мами. Мама ще ги набие, и двамата. Знам, че те са виновни. Хайде, ти си на мама слънчицето, няма да плачкаш. Мама ще ги набие и ще ти купи нова количка.

Ачо ме хвана за ръката и ме разкара докато аз гледах фрапирано как той се мяташе в ръцете на майка си и се дереше да плаче...Боже мой и ме ли ме чакаше това?

- Какво стана? Защо Иванчо плаче толкова? – леля Дари попита със свъсени вежди.

- Хвана ни.

Давай, Ачо разкажи на всички, няма проблем...

- Как ви хвана? – бате Юрош се намеси и аз запримигах...как според него може да ни хване, за да се разстрои толкова?

- Е, целувахме се и малкият ни видя...и мда.

- Аз ако бях на негово място щях да те набия. – бате Юрош се разсмя.

- А, мен да ме бие? Че това си е моята жена, нямам ли право да я целувам?

- Иванчо пръв изяви претенций, братле. Сори. Изпревариха те.

- Ама,много ви е смешно на вас. Мно-го. – накрая просто не се сдържах и идвамата кретена ме изгледаха почти шокирано.

- Алена, спокойно пиле. Иванчо е така за всичко. Утре дори няма и да помни. – Дарина се опита да ме успокои, ама къде ти....Няма да помни друг път...това дете е по-злопаметно и от баба дето не си я поздравил веднъж, в сряда, на четвърти юли две хиляди и седемнайста година в четири часа и петдесет и една минути и три секунди.

Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНАTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang