Когато разбрах, че тя беше с мен само заради парите ми вече бе късно, бях се влюбил прекалено много и даже мислех да ѝ предложа брак, но тя ме остави за някой по-богат от мен. Дълго време си ближех раните докато не се появи тя...
Алена мразеше мъжет...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
*Aлена*
Пътувахме сякаш цяла вечност. Или поне на мен така ми се струваше. Лев се събуди някъде по средата на пътя и започна да плаче, а на мен ми стана неудобно. Не знаех дори как да го успокоя. Накрая просто му дадох биберона и спря. Бях неопитна. Личеше си. По дяволите, та можеше да се каже че аз бях дете отглеждащо друго дете. По пътя се наложи да кажа няколко неща от типа на от къде съм и от какво всъщност бягам. Жената, която разбрах че се казваше Ванеса разбра, че темата не ми беше от приятните и престана с въпросите. Но нещо ми подсказваше, че беше само временно.
- Пристигнахме. – Ванеса обяви и махна колана си. Опитах се да надникна през прозореца, но не можех да видя нищо защото беше замъглен. Чух радостен кучи лай и точно когато тръгнахме да слизаме три огромни черни кучета се спуснаха към Ванеса, а най-много ме изненада факта, че застанаха в краката ѝ да се галят. – Ела да се запознаеш с тях. Това са Перко, Пръдльо и Тайра. – Ванеса се засмя и се наведе да ги целуне по главите.
Ееее, ъъъ, не мерси, предпочитам да не бъда изядена.
- Май ще пропусна.
- Както прецениш. – засмя се. – Хайде, давай да влизаме.
Поведе ме навътре, разбира се със зверовете плътно да нас но успяхме да се вмъкнем вътре без тях.
- Нееее, няма лягам си! Ишкам мама! Мама ишкам! Мамоо! – бяхме посрещнати от детски викове.
- Мачкииии! – Ванеса извика смеейки се и след броени секунди едно хлапе по пижама се затича към нея.
- Мамааа! – прегърна я през краката, а Ванеса от своя страна го вдигна на ръце и обля лицето му с целувки.
