Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 17

ГЛАВАТА Е ОГРОМНА....БЕШЕ И ПО-ГОЛЯМА, НО ТУК Е ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ, ЗАЩОТО ИНАЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА РЕЖА НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ И ЩЕШЕ ДА СТАНЕ МАНДЖА С ГРОЗДЕ.

ОЧАКВАМ МНЕНИЕТО ВИ И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ - ТОВА МИ ПОМАГА СТРАШНО МНОГО.

*Алекс*

-      Какво каза току-що? – повиших тон, а пулсът ми се учести.

-      Тимур...изпратил е хора в по-големите градове тук, а един дойде направо при мен да ме моли за помощ да я намерят.

-      Ти какво каза?

-      Какво казах...веднага отказах, разбира се. Казах, че не е моя и че нямат никакво право да претърсват моя град, а още повече моята държавата.

-      Взимам Алена и идваме. Трябва да говорим, не може да чака до утре.

-      Добре. Чакаме ви.

Затворих телефона и го пухнах в задният си джоб. Облякох коженето си яке и отидох до стаята, където заварих Алена вече да храни Лев с бутилка. Казах ѝ.....

-      Какво има, тръгваш ли? – сбръчка вежди щом ме видя облечен.

-      Не. Взимай Лев и да вървим при нашите. Нещо се е случило.

-      Алекс, девет часа вечерта е.

-      Алена, моля те, важно е. Отнася се и за теб. – отвърнах една идея по-грубо отколкото трябваше и веднага съжалих. -  Моля те, мальiш просто искам да те предпазя.

-      Тимур ме е открил нали? – преглътна звучно, а очите ѝ све насълзиха. Въздъхнах и отидох до нея. Коленичих пред креслото, на което седеше и се взрях в очите ѝ, които веднага помътняха и плувнаха. Мразех да виждам сълзи в очите ѝ. Независимо дали аз бях причина за тях или не пак ме караха да се чувствам като половин човек, защото никой мъж на място не позволяваше в очите на момичето му да има сълзи и макар и все още да не можех да се нарека мъж на място, защото и аз не знаех какво искам от нея и от живота мислех да си налягам парцалите и да го реша, защото тя нямаше да ме чака вечно. Знаех само, че я исках. Отчаяно много при това, исках и сърцето ѝ, исках я цялата. И щях да я получа. Това беше обещание, за което щях да сторя страшни неща,но на първо място – да я оттърва от онова жалко човекоподобно Тимур.

-      Мисли, че си в България но не знае точно къде си, което ни дава преднина. Няма да му позволя да те пипне, мальiш. Обещавам ти. Хайде сега да облечем Лев и да тръгваме, хм?