ПУСКАМ ЕДНО ПРЕДНОВОГОДИШНО, ПЪК ВИДИМ СЕ ЧААККК ДОГОДИНА.
ИИИИ НАГРАДАТА ЗА КОМЕДИАНТ НА ГОДИНАТА ОТИВА ПРИИИИИИИИИ......ЕРИКАААААА.
*Алена*
Дължах всичко на Ванеса и Юрош, съжалявам Бате Юрош, защото той каза че иска да го наричам така. Благодарение на тях вече, с Лев имахме покрив над главите ни и имах работа. Още същата вечер отидохме на пазар, защото нямаше бебешко креватче и въпреки упорстване все пак платиха те. Хич не бях доволна от този факт, но ми казаха да си пазя парите, които взех от вкъщи за храна и други битови неща, защото те щели да се погрижат за всичко друго. Не ме разбирайте погрешно, бях им повече от благодарна за което, но ми беше неудобно просто.
Щях да им се издължа до стотинка. И не го казвах просто така. Дадох си това обещание, в момента в който ме заведоха в апартамента и ми помогнаха да подредим всичко. Лев вече имаше количка, столче за хранене, плот за сменяне на памперс, имаше и кошара и играчки. Но най-важното – имах работа и още от утре започвах. С училището все още не бяхме решили какво ще правя, защото единствено имах завършен десети клас и то благодарение на това, че още докато живеехме в България ме бяха пуснали година по-рано. Щяхме да го измислим. Сега поне работа да започнех. Ванеса ми беше намерила детегледачка; стара тяхна позната от долният етаж, която е бивша детска учителка и снощи ме запознаха с нея. Беше мила и добра женица.
На сутринта станах с огромно желание. Оставих храна за Лев и се оправих за тръгване, защото бате Юрош каза, че ще ме вземе в седем и половина. Беше ми трудно да оставя Лев, но трябваше да ходя да изкарвам пари, за да ни осигуря по-добър живот.
- Искам да те предупредя от сега, не им обръщай внимание на смотаняците вътре. Хич да не ти пукат какво говорят. Ще им кажа, че си ми племенница и никой няма да смее да те погледне. Не искам да се притесняваш от нищо, чуваш ли? Заплатата както сме се разбрали ще ти я разделя така, че да взимаш всяка седмица и ще те осигуря напълно. Няма да се тревожиш за нищо.
- Оценявам го страшно много, нали знаеш? Ако не бяхте вие двамата с Лев щяхме да бъдем на улицата.
- Алена, бихме го направили още хиляди пъти. С жена ми са ни възпитали, че трябва винаги да помагаме.
KAMU SEDANG MEMBACA
Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА
RomansaКогато разбрах, че тя беше с мен само заради парите ми вече бе късно, бях се влюбил прекалено много и даже мислех да ѝ предложа брак, но тя ме остави за някой по-богат от мен. Дълго време си ближех раните докато не се появи тя... Алена мразеше мъжет...
