Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 9

ИВАНЦО МЕНЕ ПОМОЛИ КАЦА ГЛАВА ПО СУЦАЙ ЕГОВИЯ МЕН ДЕН И МЕНЕ КАЦВА ГЛАВА
ОБАЦЕ ХИЦ НЕМА ХАЛЕСА МУ КАВО СУЦВА СЕ КУКА

*Алекс*

Противно на очакваното, наистина вече не я исках само за веднъж. Разбрах това, когато тази нощ заспах с нея в мислите си и след това сутринта щом се събудих първата ми мисъл в главата бе за нея. Определено, не знаех как да се чувствам. Бях изпитал това с Рая и колкото и да си повтарях, че тв не беше Рая и нямаше да се влюбя все пак изпитвах смесени чувства. Да, харесвах я. Наистина я харесвах и колкото и гадно да звучеше не исках да се влюбвам, защото влюбех ли се нямаше връщане назад, нямаше да мога да стоя далеч от нея, а и беше приятелка на сестра ми и познаваше майка ми. Ако нещо вземех та стъпех на криво тези двете щяха да ме изядат с парцалите и въпреки, че Алена не знаеше че съм брат на Ванеса, близнак при това, а сестра ми не знаеше че аз съм въпросният преследвач.
Разбира се, посещенията ми в сервиза не бяха спряли ими беше ужасно трудно да не я наричам по име, но трябваше защото никой не знаеше истинското ѝ име.
Разбира се, тя ми се дърпаше както всеки от вас би предположил, но това не ме отказваше. Даже напротив, караше ме да я искам още повече.

Не я бях виждал от два дни понеже трябваше да отида до Плевен по работа и се прибрах преди няколко часа. Минах да ни взема китайско от рестроанта на близо и веднага отидох у тях. Паркирах колата ми и влязох във входа с глуповата усмивка на лицето си.
Излязох от сансьора и се запътих към апартамента ѝ. Позвъних на вратата и зачаках, а щом тя се отвори и я видях с Лев на ръце усмивката сигурно достигна до очите ми. Беше поразителна.
- Ъъъ, здравей?

- Здравей. – отвърнах много по-ентусиазирано от нея. – Мога ли да вляза?

- Предполагам. – направи ми място да вляза.

- Надявам се да обичаш китайско. – оставих пликовете на масата.

- Всъщност, да. – каза срамежливо. – Обичам.

Е, това беше добре. Повече от добре.

- Радвам се. – усмихнах се, а след това и тя май се усмихна. Не знам, беше малко неловко защото просто вседяхме и се гледахме докато Лев не измрънка нещо и не потегна ръце към мен, което шокира всички ни. – Може ли?

Шокира се още повече от въпроса ми, но ми го подаде. Взех малкия на ръце и няправих някоя друга смешна физиономия и той веднага се нахили.