Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 37

УСЕЩАТЕ ЛИ КАК БАВНО ПО БАВНО КНИГАТА СЕ ИЗНИЗВА? ИЛИ ПО-СКОРО КАК ВЕЧЕ СЕ ИЗНИЗА?

ДАП, БЕШЕ ЕДНО ОТВРАТИТЕЛНО ПРИЯТНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ЗА ЖАЛОСТ ВЪРВИ КЪМ СВОЯТ КРАЙ, НО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ, ЗАЩОТО СЛЕД ТАЗИ СЕ ПРЕХВЪРЛЯМЕ НА ЕДНА МНОГО МНОГО ГОРЕЩА ИСТОРИЯ *КИКОТИ СЕ*

Е, НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ...НУЖДАЯ СЕ ОТ ЛЕК ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ  ЗА БОЛНАТА МИ ДУШИЧКА.

БИЦАМММ ВИ!

*Алена*

(Няколко месеца по-късно)

Това, което ме събуди от прекрасният сън беше охотното говрене на Алекс на бебешки докато обясняваше на Лев как са щяли да ме изненадат. Изкикотих се тихичко щом нещо издрънча в кухнята. Кой знае каква поредна беля тези двамата бяха измислили тези двамата...Добре, че беше Страхо поне той да ме слуша и да не ме нервира. Не мога да повярвам колко много това куче ме промени. Преди него не смеех да погледна куче в очите, а сега палецът ми беше в устата му понеже обичаше да го смуче докато спи. И после мислех, че питбулите били лоши кучета. Направо убийци. Как е възможно да съм била чак толкова ограничена и заблудена? Погалих Страхо по главата и той изпръхтя доволно и се сгуши още повече в мен. Усмихнах се и продължих да го галя, а Левко нещо се размрънка.

- Шшш, тихо, тати. Не бива да будим мама преди изненадата. – Ачо веднага му се скара и аз се усмихнах отново преди да затворя очи и да се престоря на заспала. Какво? Не исках да развалям изненадата. Вратата се отвори и Алекс влезе на пръсти. Знаех това, защото иначе стъпваше тежко и целият апартамент кънтеше обикновено от него. Усетих леглото да потъва и сложи дланта си върху корема ми.

- Мальiшка, събуди се. Отвори очи. – дъхт му погали лицето ми и се изискваше всичко от мен, за да не се се усмихна. Нарочно не се събудих веднага, за да е по-достоверно и повдигнах клепки едва лсед няколко секунди и първото нещо, което видях беше шоколадовата торта пред лицето ми. Какво?! Ей това ме накара да се събудя одма. – Честит рожден ден, любима моя! Пожелай си нещо и духай. – постарах се да на мисля за двусмислието в думите му и просто затворих очи и духнах две свещи с цифрите едно и девет с огромна усмивка на лице. Отдавна не бях имала подобни изненади за рожденият си ден и беше приятно отново да се почувствам специална. Но, Алекс го правеше постоянно. С него всеки ден беше, като рожден ден защото всеки ден той ме караше да се чувствам сякаш аз бях единственото момиче на този свят. Лев изцвърка щастливо и запляска с ръце; нещо, на която го научи баща му и сега пляскаше на почти всичко. Най-обичаше да пляска обаче, на песента на зелената гумена мечка, от която вече ми се повръщаше. А, на ме подсещайте за Baby Shark Doo Doo. Гушнах диването и той директно си тупна в скута ми и започна да барабени по корема ми. Отново, нещо на което беше научен от Алекс.