Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 4

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИИИИИ! НЕКА 2020 ДА БЪДЕ ПОЛЗОТВОРНА ЗА ВСИЧКИ ВАС, ЗДРАВЕТО, ЩАСТИЕТО И ЛЮБОВТА ДА НЕ БЯГАТ И ДА БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНА С МНОГО УСПЕХИ В ЛИЧЕН И ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЛАН. ОБИЧАМ ВИ!

БЕЛЕЖИМ 2/366 С НОВА ГЛАВА, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ ЧЕ ДАВА НАЧАЛОТО НА ИНТЕРЕСНИТЕ РАБОТИ ;)

*Алекс*

Да присъствам на сделки беше едно от „най-любимите" ми занимания. Обаче, когато другата страна се издънеше ставаше забавно. Татко каза, че напоследък съм бил имал проблеми с гнева, аз обаче не го забелязвах; виждах го като допълнителна енергия, която просто трябваше да изразходвам някъде. Лошо ли e, че се надявах и тези смотани гърци да се издънят? Исках просто да поступам някой....ей така за спорта. Май нямаше да е зле да взема да посетя Дупката....Но да се върнем обратно на сделката...

-    Какво каза този? – обърнах се към Станислав, преводача.

-    Разполагали с най-качествената кока на Балканите. Никакви примеси. Сто процента чист кокаин.

-    Това само Белото ще го реши.

Белото, или Димитър Белев – Митко Белото беше Розенгрен на коката.

(Йон Арвид Розенгрен - най-добрият сомелиер в света за 2016)

Кимнах към него и той доприпка като послушно пале. Дай ядене на Рекси и гледай как те слуша....

Белото изглеждаше както всеки друг наркоман, който не е спирал да шмърка от сигурно петнадесет години; сив, съсухрен, изпит отвсякъде.

Дъвчех си дъвката с досада докато го чаках да си направи линията, че и да си свие банкнотата и да я дръпне от раз. Разтърка си ноздрите след като вдиша дълбоко няколко пъти. Как я шмъркаха тази гняс, бе?

-    Евалата, братчето ми, това е добро. Веднага влиза.

-    Какво правим сега? – Станислав се наклони към мен.

-    Донесете парите. – отвърнах му.

-    Ами, баща ти?

-    Татко ме изпрати тук от негово име. Каквото кажа аз това става. – изсъсках, а ръката ми през цялото време беше на пистолета в панталона ми. – Казах да донесете парите.

Станислав кимна на останалите и скоро сивото куфарче дойде до него. Тръгна към гърците в същото време, в което един от техните дойде към нас и щом подаде куфарчето онзи от който тъкмо щях да взема стоката ми извади пистолет. Шибаняк! С едно ловко движение избих пистолета от ръката му. Ей, само това не трябваше да правят.