Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
В домашното по български днес, текстът беше свързан за любовта...
Тук съм пас, аз не разбирам от такива неща, като любов и чувства.
А по-лошото е, че не ме привличат момичета... Момчета... едва ли.
Заради тази думичка любов ми беше трудно да си напиша домашното. Едвам схванах тъпия текст!
Предпочитам да ни бяха дали пет подробни и дълги преразкази заради мен.. и предпочитам да ги бях написал аз. На целия клас и то.
Мразя тази дума любов. Може би, защото като бях по-малък жестоко ми разбиха сърцето... Не знам.
Прибрах се след дългия ден в училище. Взех си душ, оправих се и слязох, за да хапнем с мама.
-Скъпи... Трябва да ти кажа нещо. Важно е. - каза мама докато сервираше, а аз я гледах любопитно от стола.
-Добре мамо. Можеш да ми кажеш всичко. Смятам, че нямаше смисъл да ти го казвам, защото го знаеш... Но все пак го казвам. - усмихнах се и тя ме щипна по бузките. Понякога ме третира като истинско бебе...
-Ами... - започна несигурно и седна на стола. - Преди време ти бях казвала, че се запознах с един мъж. Нещата станаха сериозни и мисля, че сме влюбени. Знаеш, че съм млада, но не мога да се справям сама с всичко. Искам най-доброто бъдеще за теб, Куки. Той ще ми бъде подкрепа и ще се справя.
-Радвам се за теб, мамо. Няма лошо в това! Всичко е наред, благодаря, че мислиш за мен.
-Скъпи... Ти май не разбираш. Нещата са сериозни.
В този момент аз наистина не разбирах какво иска да ми каже.
Значи.. има си приятел, нещата са сериозни, ще й бъде някаква подкрепа... Окей. Това е добре, какво не разбирам??
-Куки... От две минути гледаш в една точка! Добре ли си? - най-накрая осъзнах, че се намирам на масата вкъщи, а не на Плутон.
-Да, да... Какво не разбирам?
-Ще се местим в неговия дом. Голям е, просторен, ще имаш хубава стая.. Ще ти хареса!
Хмм... Ето какво не разбирах. Значи..
Олеле, не! Та аз имам толкова неща в стаята, толкова важни неща за мен. Как ще побера всичко, как ще се преместим, къде ще сложа дрехите??
Мразя звука на кашони...
Става ми лошо само при мисълта.. За кашоните! И за всичките вещи в стаята ми!
Ами книгите? Учебниците???
-Джънгкук! Момче... Всичко наред ли е??
-Да мамо, да... - отново се бях загледал, мислейки колко лошо ще бъде всичко това. - Та, кога се местим?
-След седмица. И не го мисли толкова, ще видиш, ще бъде много просто.
-Мамо... Мислите ли ми четеш??
-Можеее...
😅💙😅
Мнението ви е важно за мен...
Знаете какво да правите. *май си прося коментари, но ме радват, а и искам да знам дали ви харесва* 🤣🤣
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
