Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Погледнах го несигурно, но трябва да изясним тези целувки някак си.
За това просто започнах да говоря.
-Ам... Юнги...
-Да? - той ме погледна.
-Тези целувки... Какво беше това?
-Целувки като целувки, Джънгкук. Казах ти, забелязах как ме гледаш и реших да те целуна. Нищо специално, поне за мен.
-Ами Джимин... - въздъхнах.
-Всъщност с Джимин никога не сме били заедно, просто сме най-добри приятели. А и сега съм с Лина... - Юн се засмя леко.
-Но з-защо изобщо ме целуна...
-Виж... Просто целувки. Приятелски или братски, както желаеш ги наречи. За мен не бяга нищо специално. За теб не знам.
Юнги се качи в стаята си.
Изведнъж усетих как се задушавам. Буквално се задушавах, а сълзите сами потекоха по лицето ми.
Опитах се да си взема въздух. И втори, и трети път... Но не се получаваше.
Все така ме задушаваше и сълзите сами се спускаха по лицето ми.
Отидох да пия вода и след около 10 или 15 минути успях да си поема въздух нормално и да се успокоя. Не знам какво ми стана, но имах чувството, че ще умра всеки момент...
Реших, че е добра идея да спя в Техьонг. Имам нужда да съм далеч от Юнги за малко и да премисля над всичко.
Качих се до горе, звъннах на Тае и си взех някои неща.
Излязох от стаята и се блъснах в Юнги.. Разбира се паднах и умрях.
Добре де, не умрях, но винаги аз трябва да падам...
-Хихих... Добре ли си? - той се засмя и ми подаде ръка.
-Ахам. - станах без да хващам ръката му и тръгнах, но ме дръпна.
-На къде така, принцесо??
-Техьонг ме чака.
-С него гаджета ли сте?
-ТИ..... Дам. Хайде, защото не искам да измръзне.
Пуснах му ръката и пак тръгнах.
Обаче този път се озовах "приятно" затиснат на стената. Не знам защо, но Юнги започна здраво да ме дразни.
Погледнах го супер ядосано. Той чак леко се шокира, поне по погледа му.
-Пусни ме беее! - намръщих се.
-Интересно ми е.... - Юнги започна да се приближава. На мен вече не ми е интересно... - Как ли би реагирал този... - хвана ми ръцете и ги сложи над главата ми... - Този Техьонг... Ако разбере как целунах гадженцето му на два пъти.
-Далеч от мен! Махни сее!
-Защо? Не ти ли харесва да се приближавам с всяка секунда?
Докато се приближаваше все повече и повече... Всъщност се замислих.
Харесва ли ми наистина да си играе с мен? Защото той точно това прави.
Но ако си въобразявам и не си играе с мен, тогава какво?
-Устните ти бяха меки, принцесо. Не е ли време вече да ги вкуся? - ам.. той целувка с език ли иска да каже?!
-Не! Махай се от менн!
Размърдах ръце и тяло в опит да се измъкна, но се хванах още повече в капана... Буквално той ме хвана още по-здраво и притисна тялото си до моето.
Аз дори не знам какво точно се случва тук, толкова е бързо и объркващо...
Отново започнах да усещам дъха му, разбиващ се в устните ми. Толкова е неземно всичко това...
Но той сам каза... Приятелски целувки.
-М-моля те пусни ме... - промълвих и една сълза се спусна по бузата ми.
Дори не знам защо се почувствах така в този момент.
Всичко в мен сякаш плачеше, имайки чувството, че Юнги е просто поредният човек, който си играе с мен.
Осъзнавайки това, чувството се засили още повече...
💕💕💕
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
