Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
През тези три седмици се случиха някои неща... Не много хубави неща.
Като за начало Юнги все по-често започна да не се прибира, а аз се притеснявам ужасно много за него...
Мама и "тате" ходят на работа и не са си вкъщи често. На училище ходя или с Юн, или с автобуса, ако него го няма.
Но едно не ми харесва...
И то е, че изпитвам нещо странно покрай него.
С мама и .. "тате" вечеряхме и се качих в стаята си.
И да, Юнги отново го няма. Утре сме на училище... Не се знае дали ще се появи. Толкова се притеснявам за него..
Оправих си раницата, облякох си нещо по-свободно, загасих и легнах.
Да имаш до себе си контакт, за да може да си включиш телефона.. е неземно. Чувството е все едно да имаш пълен хладилник в стаята. Пълен със... Сладолед, шоколад, бананово мляко, кисели краставички...
Опитах се да заспя. Наистина се опитах.
Но не става. Мислите ми са при Юнги и няма да се върнат на мястото си, докато той не се върне при мен.
Звъннах му, но не вдигна...
Стоя буден... Вече е 3:56. Сериозно ли... Какво се случва с мен? Не съм момиче, че да съм пред цикъл.
Чух шум. Очичките ми светнаха в тъмното, сигурен съм!! Юнги!! Най-накрая!
Тичешком слязох по стълбите в тъмното и идея си нямам как не се изтърсих. Поради слабата светлина, идваща от прозорците, успях да видя Юнги. Той затвори и тръгна към мен, но пиянската...
Защо изобщо се е напил така...
-Дж...Джън...Кук! - засмя се и застана пред мен едвам.
-Искаш да кажеш любов, да. Хайде сега ела в банята, трябва да изтрезнееш малко.
Пак му помогнах да стане и тръгнахме към банята.
Точно на вратата той ме избута към стената и ме затисна, а аз разбира се се стреснах...
-Какво мамка му правиш, Юнги??
-Не...з...нам... Просто иск..ам... да те...це...лун..а...
-Оо, като те перна ще видиш ти! Марш в банята!
За мое учудване той сам влезе в банята.
И сега идва тежката част...
Пуснах душа и настроих водата да е хладка... но повече към студеното, за да се осъзнае малко.
След като хубавичко го измокрих целия, го увих с една кърпа и излязохме от банята. Дадох му нови дрехи.
-Обличай се, аз няма да гледам. Хайдее.. - засмях се и се обърнах на другата страна.
-Гото..во... - каза той след малко и аз се обърнах към него.
Помогнах му да си легне и го завих.
Загледах се в него. Толкова е сладък... Джънгкук, какво каза току-
-Кук..и..... благ..одаря... - прекъсна ми мисълта, бе.
-Няма за какво. Хайде, лек остатък от нощта... - засмях се, станах и тръгнах към стаята си. Но той ми хвана ръката и ме дръпна...
❤❤❤
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
