Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
През тези три седмици се случиха някои неща... Не много хубави неща.
Като за начало Юнги все по-често започна да не се прибира, а аз се притеснявам ужасно много за него...
Мама и "тате" ходят на работа и не са си вкъщи често. На училище ходя или с Юн, или с автобуса, ако него го няма.
Но едно не ми харесва...
И то е, че изпитвам нещо странно покрай него.
С мама и .. "тате" вечеряхме и се качих в стаята си.
И да, Юнги отново го няма. Утре сме на училище... Не се знае дали ще се появи. Толкова се притеснявам за него..
Оправих си раницата, облякох си нещо по-свободно, загасих и легнах.
Да имаш до себе си контакт, за да може да си включиш телефона.. е неземно. Чувството е все едно да имаш пълен хладилник в стаята. Пълен със... Сладолед, шоколад, бананово мляко, кисели краставички...
Опитах се да заспя. Наистина се опитах.
Но не става. Мислите ми са при Юнги и няма да се върнат на мястото си, докато той не се върне при мен.
Звъннах му, но не вдигна...
Стоя буден... Вече е 3:56. Сериозно ли... Какво се случва с мен? Не съм момиче, че да съм пред цикъл.
Чух шум. Очичките ми светнаха в тъмното, сигурен съм!! Юнги!! Най-накрая!
Тичешком слязох по стълбите в тъмното и идея си нямам как не се изтърсих. Поради слабата светлина, идваща от прозорците, успях да видя Юнги. Той затвори и тръгна към мен, но пиянската...
Защо изобщо се е напил така...
-Дж...Джън...Кук! - засмя се и застана пред мен едвам.
