Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Прибрахме се с Юнги. Джин беше сготвил всичките ми любими храни и ме натъпка като за световно.
После си поговорихме и се наложи той да тръгва. Но обеща, че ще дойде при първа възможност. Не пропусна да заплаши Юнги...
И така двамата с него останахме сами на дивана.
-Сега как се чувстваш? - попита ме той.
-Добре съм, спокойно... Моля те нека поговорим... - казах несигурно.
-Това щях да те попитам, дали искаш да говорим... - обърна се към мен.
-Какво ти е говорила Лина? Направо, моля те...
-За това как си я тормозел, злепоставял, излизал си с момчета, обиждал си я пред всички и дори си я удрял. После сте се разделили, но ти си й казал да сте само приятели, тя нямало къде да отиде и е приела. Когато се премести тук си й бил звъннал да й разказваш каква кучка съм бил в леглото... Какво е говорила на другите не знам... - Юн погледна надолу и започна да преплита пръстите си нервно.
-Хах... - засмях се. - Юнги... Уверявам те, никога не бих си и помислил да правя такива неща. Нито с нея, нито пък с теб. - отново сълзи потекоха от очите ми... Мразя това. - Аз много я харесвах и когато тръгнахме тя беше тази, която правеше това с мен. Бях затворен в себе си и единственият човек до мен бе Техьонг, както винаги... А за теб... Може да ме дразниш и какво ли още не, но наистина не бих направил това, не бих злепоставял брат си. Не ми пука дали си ми доведен брат или не, ти си важен за мен... Извинявай за това недоразумение, бате... - засмях се леко, но и през сълзи.
Юнги ме погледна и ме дръпна към себе си. Избърса сълзите ми и ме прегърна силно.
Имах нужда от това. Точно сега, в този момент имах нужда от неговата прегръдка. Тази топлата, която дори в най-лошия момент ми вдъхва доверие, надежда и нови сили. Благодарен съм за всичко, което ми се случи... Защото това ме направи по-силен и засили отношението ми с Юнги също.
-Извинявай... Аз имам най-голяма вина за случилото се. Удрях те, обиждах те, унижавах те... Аз съм нищожество, а не ти...
-Юнги... Стига, моля те...
-Няма повече, принцесо. Обещавам ти.
💫🤍🤍
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
