F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅

29. 🌃

Вече пътуваме от около 20 минути, а на радиото звучеше приятна, бавна и успокоителна музика.

Хосок знае колко много обичам да пътувам и да слушам такава, знае толкова много за мен. Но не се учудвам, научихме много един за друг през тези седмици.

Любопитството в мен обаче надделя и реших да го попитам. Не спирам да мисля за това къде отиваме.

-Хосокшии, къде отиваме? - попитах като някакво малко детенце.

-Хихих, дечко. Отиваме на едно място да хапнем. Там е хубаво. - той се изхили без да отделя поглед от пътя.

-Говориш ми като на пет годишно!

-Айййш, а ти го каза като пет годишно, Куки! - смъмри ме доста бързо.

-Не съм ли?? - погледнах го нацупено, а той сякаш усетил това се усмихна.

-Прав си. Ти си ми пет годишното бебенце! - засмяхме се и започнахме да се шегуваме един с друг, както доста често правим.

След малко Хоуп паркира на някакво място и слязохме. Поведе ме към някаква голяма къща на сред гората.

На около 10 метра от нас видях езеро, посочих го и погледнах към Хоуп, издавайки звук на едногодишно бебенце, видяло близалка.

-После ще отидем там Куки. Ела сега.

Послушно заприпках след него, друг вариант така или иначе не виждам.

Влязохме в големия двор на къщата, но вместо в нея, Хоби ме заведе в задния двор, който бе меко казано огромен.

Огледах се. Имаше малки пътечки, по краищата си бяха украсени със сини мънички цветчета и бяха обсипани с венчелистчета от рози, най-вероятно. А останалата част бе трева.

Има някаква малка къщичка от дясната страна, където има голяма маса и барбекю.

Лампичките са навсякъде, правейки всичко вълшебно. От дясната страна има две доста големи люлки, на които също бяха окачени лампички, сигурно за после, когато е тъмно.

На места имаше декоративни фламингота, които се съчетаваха с розовите лампички около барбекюто перфектно.

Хосок хвана ръката ми и тръгнахме по пътечката. Тя водеше някъде зад малката къщичка.