Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
-Вкусно ли беше, принцесо? - Юнги се обърна към мен и се усмихна.
-Многооо! Не знаех, че готвиш толкова вкусно! - наистина съм мега развълнуван..
-Мм.. Принцесо, тайната съставка е любов. - намигна ми. - За това е вкусно. Всичко, в което има любов и внимание е хубаво.
-Така е...
-Сега какво искаш да правим?
-Юнгии.. Не знааам... Аз никога нищо не знаммм.. - нацупих се.
-Не се цупи, сладурче. Нека играееем наа една игра. Загубилият ще изпълни едно желание на другия. Съгласен?
-Добреее... А играта каква е?
-Ти се криеш. Имаш право да се криеш дори навън, но не извън двора. А аз ще имам 10 минути да те намеря. Ако те намеря, ще спечеля и ще ми изпълниш едно желание. Ако обаче не успея да те намеря през тези 10 минути, ти печелиш и аз ще изпълня твое желание. Броя до 20.
-Добреее, затваряй очи.
Той затвори очи и аз побягнах. Чудех се къде да се скрия, за да не ме намери.
Най-накрая се наврях в килера и тъкмо свърши времето. 20 секунди са нищо, буквално нищо време.
Гледах на телефона за времето. Дано не ме открие, кой знае какво ще поиска. Но пък ако не ме открие не знам аз какво ще поискам.
Изведнъж на осмата минута чух стъпки, приближаващи килера.
Дам, Юнги ме открии...
-Ооо, принцесо... Хехехе. Абе... Защо се навря в килера? - той се засмя.
-Ох не знааам... Мислех си, че тук няма да ме откриеш.
-Еее, явно си сгрешил. Хайде сега да ми изпълниш желанието, малкия.
-Дообре...
-Излизаме. Хайде.
Юнги ме хвана за ръка и ме помъкна нанякъде. Качихме се в колата му за хиляден път и потеглихме. Аз лично идея си нямам на къде.
След няколко минути стигнахме до някакво място, отново покрито с трева, цветя... Слязохме. Той пак ме хвана за ръката и изкачихме някакъв хълм, гледката от който бе прекрасна.
Вижда се градът, който започва да се превръща в малки светлинки, защото започна да се стъмва. Облаците са големи и тъмни, но са много красиви по това време.
Подухва лек ветрец, нито студен, нито топъл. Просто времето е идеално...
-Харесва ли ти? - Юн ме попита и ме погледна.
-Дааа... Уникално красиво е, наистина. От къде намираш тези места?
-Не са важни местата. Важни са хората, с които ходя на тях. Не бих споделил любимите си места. Споделям ги само с важните и любими хора за мен.
-Това значи ли, че-
-Да, Джънгкук. Ти си ми любим и много важен. - топла усмивка се появи на лицето му... а моето лице придоби червеникав цвят, както винаги.
Изведнъж ме прегърна... Нещо, което наистина не съм очаквал да се случи. Уви ръцете си около талията ми. В този момент не знаех какво точно да направя и просто увих своите около врата му.
След малко се отдалечихме леко един от друг, но само, за да се погледнем. Той премести едната си ръка от талията на бузата ми, карайки ме да се засрамя на макс степен. Какво се случва тук??
-Време е за желанието ми. Не мислиш ли, принцесо?
-Д-добре... - заекнах, да, както винаги. Но не знам какво да очаквам.
-В такъв случай...
Той започна да се приближава към мен и просто усетих на къде бият нещата. Спря се съвсем близко до устните ми. Буквално усетих как дъхът му се допира до тях... След това усетих как устните му се допират до моите вместо дъха...
Седях без да реагирам. Дори не дишах от притеснение.
Юнги се отдели за малко, след което отново ме целуна. Но този път някак си по-уверено и нежно.
След малко се отдели от мен и се усмихна много леко.
И ето как две прости целувки, дори без език.. Ме накараха да полудея...
-Ако се чудиш защо те целунах... Просто забелязах как ме гледаш напоследък. Така че май изпълних някое твое желание. Сега нека се прибираме.
❤🤍💫
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
