Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Сега е почти 4 сутринта, а аз седя и слушам музика, гледайки тавана.
Сам, в тъмнината. Пречупен. Скоро може и да започна да се давя в собствените си сълзи.
Познато ли ви е онова чувство, когато определен човек си тръгне от живота ви и изведнъж се появи от нищото? Но този човек бе специален за мен.
Казва се Лина и е на моята възраст. Тя има тъмно-руса коса, красиви черни очи и прекрасни розови устни. Най-често е облечена в тъмни дрехи, които подчертават тялото й и го правят още по-добре изглеждащо.
Преди няколко години бях лудо влюбен в нея. Не издържах без да я виждам. Исках да си говорим с часове. Исках да бъде в прегръдките ми и да се усмихва. С нейната така красива усмивка.
Влюбен явно бе меко казано.
Поканих я на разходка в парка и там признах чувствата си. Бях толкова щастлив, бяхме заедно...
Но тя започна да излиза с други момчета, да ме унижава... И един ден си тръгна.
Въпреки всичко, аз я обичах. Тя ме унижаваше и ме злепоставяше пред всички... Но аз я обичах. И не се отказах от нея.
Е... Върна се. И отново започна да ме тормози. А най-лошото е, че не мога да й кажа нищо. Защото симпатиите към определен човек трудно си заминават.
А случилото се...
....
Както винаги Юнги откара Джънгкук до училище. Двамата влязоха и едно момиче се метна на врата на Кук.
-Лина?? - каза изненадано Кук.
-Кукии, сладурче малко! Липсваше ми!
-Ъм... Ти...
-Кой е това до теб? А чакай, доведеният ти брат. Горкият, изнасилваш ли го? Всички говорят, че си гей!! - каза тя и се засмя. А така си привлече погледите на всички ученици...
...
От случилото се с Юнги не си говорим.
Защото той започна да ме обижда и да излиза с Лина... Дори не знам какво точно е казала на Юнги и на останалите. Но Техьонг е единственият, който не ме мрази в момента...
Изведнъж ми стана зле и се изправих. Реших да сляза за вода.
Тръгнах към кухнята, когато някой ме избута към стената и ме затисна на нея. Този някой разбира се бе Юнги...
Аз се стреснах и очите ми пак се насълзиха...
-Юнги... - измрънках тихо.
-Оо, кво става брат ми? На къде отиваш така?
-За в-вода... - започнах да хлипам, защото ме хвана страх... отново.
-Такова нищожество като теб и вода не заслужава... Стига си циврил. За цирка си, честно!
Последва ме силен удар в стомаха, преди да се махне от мен.
Не знам защо съм жертва да държанието му. Явно наистина съм едно нищожество... Както вече всички ме наричат последните три седмици...
🖤🖤🖤
Сигурно нищинко не схващате, ама...
Абе скоро ще се разбере. Ако вече не сте разбрали де..😉
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
