Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Продължихме да пътуваме, явно супермаркета е далеч. А и трябва да е денонощен супермаркет, защото е доста късно все пак.
Чакам Техьонг по някое време да ми звънне, надявам се да е скоро, защото е много неловко.
-Е, Джънгкук, разбрах, че си в нашето училище. - неочаквано, но Юнги наруши тишината.
-Така ли... Ами добре... - буквално не знаех какво да кажа и по какъв начин да говоря с него... Все пак е непознат.. все още.
-Уау, обичаш да говориш. Все тая. Та, утре ще трябва да ходим заедно на училище.
-Добре... А мама и баща ти къде са?
-Искаха малко време да останат сами. Ще се върнат или утре, или други ден. Но тате каза, че най-вероятно ще бъде други ден.
-Добре... - въздъхнах. Исках да бъда с мама възможно най-скоро.
-Нещо да кажеш за шофьорските ми умения?
Аз го погледнах въпросително.
Шофира момчето, какво мога да направя повече?
Той също ме погледна и забелязах как пусна волана.
И добре, че имам бързи рефлекси..
Хванах го и погледнах към пътя.
-Юнги.. Ти нормален ли си?? Защо го пусна? Знаеш ли какво можеше да се случи? - панирах се, гледайки пътя и управлявайки волана.
-Спокойно де. Нищо не е станало.
-Няма ли да си поемеш волана?
-Не.
Усетих го как се засмя. Леко погледнах към волана и видях, че всъщност с едната си ръка го придържа.
Мислех, че ще бъде по-зле, че ще бъде трагедия.
Но той всъщност е мил...
Замислих се и за емоциите на хората. Като цяло те могат да се променят коренно за части от секундата.
В един момент си тъжен, защото си видял бездомни котенца в кашон, но не си могъл да ги прибереш. Но в следващия момент си щастлив, защото любимите ти хора са те разсмяли.
В един момент си мислиш, че ще живееш с някой безчувствен и груб човек. Но той всъщност се оказва мил и грижовен.
Мислите ми бяха прекъснати от мелодията на телефона. Със сигурност е Техьонг.
Юнги хвана волана и кимна с глава в знак да видя кой ми звъни...
Вдигнах, за да видя какво иска извънземното ми.
-Хей Джънгкуки!
-Оо, ТеТе... Какво става, миличко?
-Ами свърших си работата и ти звъня сега. Какво правиш?
-С Юнги пътуваме до някой супермаркет.
-Зайче.. Кой е Юнги?
-А.. Утре ще говорим в училище.
-Добре.
-Иначе как си?
-Добрее.. Ти, Кукчо?
-И аз. Но не ми казвай Кукчо. Гадно е. Не ми харесва.
-Добреее...
-Кук, стигнахме. Затваряй и да отиваме да пазаруваме.
-Ъъ.. Тае, ще ти звънна пак после. Стигнахме.
-Добре, малчо. До после!
-До после бебе.
💋😊💋
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
