F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅

17. 🌌

-Ужасен съм, така ли? - Юнги се засмя. - Да не би сега някой да го боли там долу? М? Лесен си, Джънгкук.

-Не. Просто ми лазиш по нервите. Махай се. - направих безуспешен опит да го избутам.

-Сигурен ли си, че искаш да се махна? - той се доближи страшно много до мен и погледна към устните ми... Става лошо. - Чуй... Трудно допускам хора в живота си. Просто така свикнах, отхвърлян доста пъти... Сърцето ми се затвори дори за най-просто приятелство. По-добре се радвай, че изобщо се занимавам с теб, малкия.

Отдръпна се и просто тръгна напред. Сякаш нищо не е станало.

Но стана.

И аз ще разбера. Хайде Джънгкук, веднъж се живее...

Настигнах го и започнах да ходя с него.

-Но нали сега си с Джимин, как така си заключил сърцето си? - реших да любопитствам.

-Ей така. Джимин е единствения човек, който допускам до себе си, чувствата си и прегръдките си, като цяло. Ти си вторият. Но теб, теб те допускам просто до себе си. Нищо повече.

-Нооо ме допускаш! Трябва да се чувствам специален.

-Така е.

Засмяхме се и не след дълго стигнахме до къщата.

Започнахме да търсим нещата, които ни трябват и да ги слагаме в една чанта.

Приключихме след около 30 минути.

-Ух... Най-накрая... - въздъхнах, успокоен от факта, че сме готови и седнах на земята.

-Уфф Джънгкук, мръсно е, ставай от там! - смъмри ме Юнги.

-Уморен съм. Няма да стане!

-Трябва да се прибираме. Ставаай!

-Не. Уморих се.

-Оффф....

Тръгна към мен, а аз се стреснах и го гледах объркано.
Хитра усмивка се появи на лицето му...

-Ъм... Ще стана, ще стана! - заявих.

-Ахахахаа, късно.

При тези думи ме хвана и сякаш съм

чувал с картофи ме преметна през рамо, като ми удари дупето и взе чантата....

Оле, ужасен е...

-Ауч бе.... - измрънках.

-Хареса ли ти как daddy-то те удари, принцеске?

-Не.

-Оф... Проваляч на флирт такъв!

-Какво казааа?? - отново се шокирах.

-А...нищо...

-Добре....

Общо взето не се случи нищо интересно. Занесе ме до колата, после се прибрахме и звъннах на Техьонг да му се скарам и да му разкажа какво се случи.

После ядох...

Послеее... учих. Нищо интересно.

Докато Юнги не нахлу най-нагло в стаята ми.

-Брат, има врата! - погледнах го раздразнено.

-Оо, все тая. Какво прави принцесата с якия задник? - Юн се облегна на вратата и прехапа устни, усмихвайки се подло. Какво цели това момче, мамка му??

-Лежа. Махай се.

-Не няма. Хайде на бар, питах майка ти и тя ти позволи. До 15 минути да си готов, принцеске. И облечи нещо секси. - намигна ми и излезе от стаята.

-Мамка ти....!

💕💕💕

~не мога да сложа снимка, но, обичам ви!~