Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Вече пренасяме кашоните към къщата, а след това ще ги пренесем в новата ми стая.
Обаче.. така нареченият ми доведен брат...
Странен е.
Той е като някакво лошо момче... което харесва както момчета, така и момичета. И освен това.. тези очи..
Знаете ли... намерих точните думи за него. Той е кисела краставичка!
Да, точно така.
Той е като в някаква марината за кисели краставички. Никой не може да я опита, докато не я извади от буркана. А като я извади, осъзнава колко е вкусна и как върви на всичко...
Но първата краставичка винаги се изважда трудно. И трябва да се нацапаш целия с вкусната марината, преди прекрасната краставичка да попадне в ръцете ти.
После отхапваш от нея.. но не. От Юнги не мога да отхапна.
-Хей, Джънг.. нещо си. Стоиш така от три минути. Добре ли си? - по думите на Юнги разбрах, че отново съм отишъл на Плутон. Или на някоя планета от кисели краставички, пълна с басейни от марината, а в нея още ки- -Джънгкук??
-Ааааа.. Да. Добре съм.
-Сигурен ли си?
-Да. Просто ми се приядоха кисели краставички.. - как можах да го кажа...
-Иди да си вземеш после. Сега да продължаваме с тъпите кашони.
Ами.. продължихме с "тъпите кашони".
Няколко часа по-късно вече се намирах в стаята ми, която е доста голяма...
Започнах да си подреждам нещата и минаа.. доооста време.
Тъкмо приключих, когато Юнги ми навлезе в личното пространство.. нахлу в стаята ми.
-Готов ли си? Готов си. Гладен ли си? Гладен си. Да идем да пазаруваме. Ще ти взема кисели краставички. Вдигай си малкия задник. Хайде, живо, живо!
Изхвърча от стаята и слезе надолу по стълбите..
Нямах голям избор, тръгнах след него, а и исках кисели краставички.
Вече в колата реших да започна някаква тема.
-Хей Юнги... Обичаш ли кисели краставички?
-Обичам ги дълги..
-Ъ...
Като нормалните хора започнах да гледам шокирано, а той само се подсмихна..
Това момче е много странно...
Или аз съм странен?
Но... Има нещо в това момче. Нещо, което... Ме кара да изпитвам огромен интерес към него...
💋🥒💋
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
