Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
-Виж... Трябва да си починеш. Аз съм в съседната стая, нали?
-Не... Иск...ам да си...при мен. - Юн дръпна другата завивка върху мен и затегна хватката си около кръста ми. А аз наистина умирам в този момент.
-Юнги... Недей така. Пусни ме.
-Спри...да се съп...ротивляваш!
Въздъхнах и кимнах, като му казах едно тихичко "лека нощ", а той само се усмихна.
Разбира се няма да остана тук. Плана ми е да го оставя да заспи, така хватката му ще се отпусне и ще мога да стана.
Отпуснах се леко и зачаках да се мине малко време...
...
Усетих нещо да се мърда под мен и се събудих.
Олеле....
ЗАСПАЛ СЪМ....
-Оо, принцесо... Какво правиш върху мен?? - Юн се засмя. Дали не беше на шокираното ми изражение... не знам.
-А-аз... Аз не съм принцеса. Ти не ме пусна! - оправдах се моментално.
-Може и да не съм те пуснал, но си останал и след като заспах. - намигна ми.
-Оф просто ме пусни! - ядосах се.
-Ооо, принцеската ми се ядоса.
-Твоята принцеса? О, я се разкарай.
Измъкнах се някак си и станах. Днес е почивен ден и няма какво толкова да се тревожа, за това с Техьонг решихме да излезем в парка.
Около три часа по-късно вече се разхождаме. И не, не в самотния парк. В друг парк...
Разказах му случващото се.
-Ооо, daddy-то ти те е прегърнало. - засмя се Тае.
-Техьооонг!! Ти слушаш ли се бе дете?
-Даа... После е казал, че си негова принцеска. На daddy-to принцеската.
-ТеТе, спри се...
-Ех ех, daddy-to ще те напляска ли тази вечер, палавник малък??
-ТЕХЬОНГ!
Два часа той не спря с това тъпо daddy.
Буквално.
Опитвах се да вмъкна някаква друга история също, но все ставаше дума за Юнги и познайте... Техьонг ПОВТАРЯШЕ daddy ПОСТОЯННО!!!
Прибрах се и мама и приятелят й също си бяха вкъщи. Хапнахме, посмяхме се, този път и Юнги беше с нас, да не повярваш.
-Юнги, трябва да идеш в старата къща, за да вземеш едни неща, които забравих. - каза му бащата на Юнги. - След като се нахраните, отидете заедно с Джънгкук. - усмихна се той.
-Не е нужно да го взимам с мен, и сам ще отида. - каза Юнги.
-Казах ти нещо. Отидете, разходете се малко. Все пак трябва да свикнете един с друг.
-Ох, добре де тате.
Ами явно ще ходя с Юнги... Ужас.
Нахранихме се и той ми каза да си облека нещо по-свободно и удобно, че ще трябва да ходим някъде в гората, защото там била къщата.
Така и направих. Оправих се и потеглихме към въпросното място. 15 минути път с кола, а след това пеш към гората... Прекрасно.
По пътя слушахме музика и всъщност не си говорихме. После слязохме, той заключи колата и тръгнахме към гората.
-Само внимавай къде стъпваш. - засмя се той.
-Достатъчно съм голям, знам какво да правя. - извъртях очи.
-Хах, щом казваш, принцесо...
Реших просто да го игнорирам.
Повървяхме си, докато не видях някаква буболечка на ръката си и изпищях с цяло гърло от страх и ужас.
-АААААА DADDY!!!!!
-Моля??
♥️🌠♥️
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
