Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Разтърках очи, надигнах се леко и видях, че съм върху Юнги. Вкъщи сме... в стаята му... уха.
Станах и седнах на леглото, а Юнги също се събуди.
-О, принцесо... Добро утро... - той разтъркваше очички сънено.
-Добро да е. Вкъщи сме си? Но как?
-Малко се развихрихме на бара.. Не си ли спомняш?
-Н-не... - доста се стреснах от лошите мисли, нахлуващи в главата ми.
-Ами... - Юн седна до мен и ме погледна. - Ще ти разкажа тогава. Изпи доста алкохол, отидохме до тоалетните, за да... така да кажем, да се облекчиш... След това се облегна на плочките и аз малко така ти открих слабото място...
Моментално си докоснах врата, сещайки се, че това е слабото ми място...
Буквално мога да полудея от всичко, свързано с врата ми...
Усмихнах се съвсем леко, а дори не знам защо.
-И после Техьонг влезе, докато... Сещаш се... Оф... Докато ти целувах врата, а ти стенеше.. кхъм. И после ъм той те погледна мазно, идея си нямам защо и отново ни остави сами. Ъм... Излязохме от тоалетните и седнахме на диваните, където продължих да ти нападам врата.... А ти стенеше толкова въз-...- нищо... И после Техьонг и Джимин отпрашиха към къщата на Тае, а на нас един приятел ни викна такси и някак си се довлякохме до тук.
-Ужас... Повече няма да ходя на бар с теб, Мин Юнги...
-А, и между другото, извинявай.
-За?
-Врата ти... Кхъмм.... - тогава го погледнах толкова шокирано...
-К-какво???
-Смучки. Хехе. Ъм... Да...
-Човек... Какво ще кажа на мама??? И на баща ти?? Олеле...
-Спокойно де, просто ще кажеш, че ъм... Че си се запознал с някакво момиче в бара и сте се развихрили..
-Да, определено смучките не са от доведения ми брат, абсурд! - засмях се и тръгнах към стаята си.
Изкъпах се, оправих се и изпих хапче за главата, защото... Боли ужасно много.
Захванах се с домашните за утре, все пак сме на училище и нямам много време...
...
На вечеря мама повика мен и Юнги долу. Сега не знам как точно щях да обясня тези смучки... А за в училище, не ми се мисли...
-Е, как си прекарахте? - запита бащата на Юнги, а ние с него само се спогледахме. - Май Куки си е прекарал добре. - при тези негови думи всички се засмяха.
-Гадженце ли намери, бебчо? - мама се засмя, а аз погледнах към Юнги, който едвам сдържаше смеха си...
-Ъ... А-аз... Н-
-Ооо, госпожо Джеон, идея си нямате. Намерих го на един от диваните и някакво момиче му се буташе. Добре, че бях там и се размина само със смучки... Физиономията му беше забавна! - Юнги ме измъкна и се засмя... Ух.
-Уауу, внимавайте следващия път.
-Разбира се!
Погледнах към Юн и кимнах, за благодарност един вид. Той се усмихна и ми намигна.
А аз се изчервих... Защо по дяволите...не...
💜🌏💜
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
