32. 🌃

471 50 198
                                        

Минаха се три дни, които прекарах в Техьонг и не ходихме на училище. Имах нужда да поостана с него. Но с Хоби от време на време се виждахме, след което отново си отивах при Тае. Следобяда реших да се прибера вече.

Не знам какво да мисля, какво да правя, как да се държа с Юнги сега...

От влизането вкъщи се замислих дали е тук, но го видях на дивана. И за мое огромно съжаление, няма да остана сам тази вечер. Нашите пак са на работа, така че..

Тръгнах си към стаята, но разбира се трябваше да бъда прекъснат.








-Хей Кук...

-Да, Юнги?...

-Къде отиваш? - погледна ме.

-Към стаята ми, очеизвадно е.

-Ела при мен, не искам да съм сам...

-А аз искам да остана далеч от теб, с киселите ми краставички.

-Добре...







Добре де, заболя ме.
Първо, говори толкова жално.
Второ, не искам да го гледам тъжен.
Трето, наистина ми пука за него.

Но не, Джънгкук, не отивай при него. Сигурно е поредният номер, с който да те манипулира.

Е, Джънгкук слушка, но краката и дупето му - не. Отидох при него и седнах.

Тогава видях болката и тъгата в очите му...
Не знам защо, но чак ми се доплака.








-Юнги, всичко наред ли е? - попитах мило и се обърнах към него, както и той към мен.

-Напоследък се чувствам много зле, Куки... Липсваш ми. Умирам без теб тези дни.

-Защо просто не ме потърси?

-Нямах очи, с които да те погледна. Чим ми каза, че знаеш... - каза и погледна настрани.

-Всичко е наред...

-Наистина? - кимнах в отговор.









Не искам да го наранявам и никога не бих си помислил такова нещо.

Но...

Мисля, че не е добре да бъдем заедно. Първо, защото сме доведени братя, тоест заради семейството ни. А и не се знае как ще реагира бащата на Юнги, аз съм сигурен, че мама ще приеме факта, че съм би.

И второ... Заради Хоби. Той заслужава вниманието ми и нищо не ни пречи да бъдем заедно.
А и мисля, че го харесвам...









-Куки... - Юн прекъсна мислите ми.

-Дам?

-Може ли да те прегърна?

-Защо питаш? Ела тукк!









Той дойде по-близко до мен и се прегърнахме.
Обичам прегръдките му. Някак си ме карат да се чувствам добре и да не чувствам самота...

Просто е приятно.

След дългата прегръдка се отделихме и се погледнахме. Усмихнах му се възможно най-мило и топло, защото искам да му придам това усещане за топлота. И най-вече, за да разбере, че всичко е наред.

Гледахме се определено време и той ме целуна по бузата. Няколко пъти.

Нооо...
Целувките преминаха към врата. В този момент не знаех как да реагирам и сякаш съзнанието ми се замъгли.
Последва дълга и страстна целувка по устните. Сигурно след това щях да се мразя, но отвръщах на всяко негово движение.

Избута ме на дивана и продължи да оставя мокри целувки по врата ми. Колкото и да исках в този момент не можех да заглуша стенанията си.

След малко тениската му се озова на пода, а моята бе разкъсана.

Целувките му по тялото ми ме караха да полудявам.

Слава Богу точно преди да ми махне панталона го избутах и осъзнах, че не е редно...









-Мамка му, какво правиш?! - попитах и се отдръпнах още по-назад от него.

-Правя те мой. Не лъжи, че не ти харесва принцесо. - Юн отново се приближи, но го избутах.

-Аха, значи искаш да ме изчукаш и да се приключва. О, я се разкарай!

-Н-но аз само-

-Не съм ти някаква играчка, ясно ли ти е?! - толкова се вбесих в този момент...

-Но Куки, а-аз-

-Не искам да те виждам! Идиот.









Качих се в стаята ми и заключих. Не мога да повярвам, че пак тръгна да си играе с мен...
А дори Джимин му каза, че това не е шибания начин...









❤❤❤
Таз шитня седи в драфт от пет дни сигурно😂😅

F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅Where stories live. Discover now