Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Минаха се няколко седмици и нещата леко затихнаха.
Юнги официално е сингъл и ме чака.
Джънгкук, какви ги говориш...
Аз пък се запознах с Хосок. Той е много мил и лъчезарен. Вече се познаваме от около три седмици и станахме неразделни.
Днес е петък. Към 18 часа, Хоби ме покани навън с него. А в събота пък Техьонг имал да ми казва нещо супер важно.
Вече не знам какво да си мисля. Имам чувството, че на всички им става нещо.
Прибрах се и с нашите и Юнги седнахме да обядваме.
-Е момчета, как ви мина деня? - мама запита.
-Добре. - казахме с Юнги в един глас.
-Радваме се! - бащата на Юн също се включи.
-Мамо, ще изляза към пет и половина. - погледнах я. - Нали можее? Хихи.
-Хах, да, бебе такова. С кой?
-С Хосокши. - усмихнах се. - Много сме си близки напоследък.
-Забелязах. Приятно прекарване тогава! - мама се засмя.
Качих се в стаята си и легнах. Започнах да играя някаква игра на телефона, за да убия времето до "срещата" с Хоби.
Хах, представям си как ме чака с букет и ми казва нещо романтично.
При мисълта се изхилих сам като ненормален... Джънгкук, кой би искал да бъде с теб?
След малко станах и реших да си взема душ.
После застанах пред гардероба все още по кърпа и започнах да се чудя какво да облека... Хоуп буквално ми каза "Към 18:00 ела с мен на едно място, ще те взема от вас."
А аз бях като "Дообре...".
Може би нещо малко по-официално?
След около пет минути чудене ме домързя да седя пред гардероба, за това дръпнах един стол, седнах и продължих да гледам. Явно в очакване да изскочат някакви подходящи дрехи.
Мама, сякаш чула мислите ми, нахлу в стаята и застана до мен.
-Не мога да повярвам, че от толкова дрехи се чудиш какво да облечеш, бебчо! - смръщи се тя. - Нека погледна... Може би ето тези черни дънки, тази сива риза. Бъди малко по-официален. Но не прекалено.
-Мамо, ти мисли ли четеш? - попитах я.
-Ами твоите мисли да, чета ги. Сега се обличай, че ще настинеш.
Тя излезе от стаята, а аз се ококорих при мисълта какви неща съм си мислел, след което се засмях, изсуших се и облякох дрехите.
Пооправих си мъничко косата и се напръсках с любимия парфюм, класика. Без него не ходя никъде, а и този аромат ме кара да си спомням хубави неща.
След малко се чу клаксон на автомобил. Взех си портмонето и телефона, казах чао на мама, обух си обувките и излязох.
Гледката пред мен бе доста нова. За пръв път виждам Хосок в тази светлина. Черни прилепнали дънки, червена риза, бели обувки и бяло горнище, което тъкмо слагаше в колата. А колата бе червена. Толкова добре е съчетал всичко, че ще излъжа ако кажа, че не ми харесва. Единственото нещо, което съм виждал е слънчевата усмивка, с която ме посрещна сега.
Той дойде до мен и ме прегърна, все така лъчезарно усмихнат. Колкото и объркан да съм в този момент му отвърнах.
-Хоби... Какво е всичко това? - попитах го. Може би не бе удачно да го правя сега, но наистина главата ми ще се пръсне всеки момент.
-Среща, Куки. - отговори той простичко и продължи. - Сега, млади господине, качвайте се.
Той отвори вратата на мястото до себе си и ме подкани. Плахо отидох до него и седнах, а той зае шофьорското място...
❤❤❤
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
