Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
След около час и половина с Юнги се прибрахме и видяхме нашите на дивана.
Тези хора така ни изгледаха...
Изглеждат доста ядосани.
-Мога да обясня! - започна Юнги.
-Как ще се нахвърляте на шест момчета бе деца, вие добре ли сте?? Тези нараниха ли ви?? - заговори мама.
-Класната ви се обади. Техьонг е обяснил ситуацията. Джънгкук, защо не каза, че имаш проблеми в училище? - бащата на Юнги също се включи.
-Аз... Нищо. Сега всичко е наред и това е най-важното! - усмихнах се.
Поговорихме си още малко и се качих в стаята си. Взех си душ, преоблякох се и си взех телефона.
Определено трябва да говоря с Тае.
Звъннах му и тръгнах към дома му. Не му се излизало, бля бля.
Стигнах и влязох, като седнах на дивана при него.
-Къде са вашите? - погледнах го.
-На работа. Казвай сега, дребен! - той се засмя и се обърнахме един към друг.
-Добре, слушай.
Започнах да му разказвам всичко. До най-малката подробност.
За това как ме защити... За това "принцесо", което ме дразни, но и ми харесва. После как взе любимата ми храна и ме заведе на онова място. За това как ме прегърна...
После започнах да описвам него. Неговият аромат... Начинът, по който е облечен... Гласът му... Косата му... Устните му...
-Мамка му, бебе, ти си влюбен! - Те извика изведнъж, докато му обяснявах навиците на Юнги.
-Моля?! - засмях се и започнах да го налагам с една възглавница.
-Стигаа! - хвана ръцете ми и ме погледна. - Джънгкук... Я се усети малко! Първо започна да ми разказваш, и от разказване премина на самия него! Сам каза, че ти е приятно в компанията му, но усещаш как стомахът ти се преобръща!
-Не съм влюбен...!
-Прав си дребос, не си влюбен. Ти направо си хлътнал по Юнги!
-Шшшшт, Техьонг! - смъмрих го.
-Защо бе? Сякаш би ме чул от някъде. Зайчето е влюбено! И то в до... в .. в доведения си брат...
-Ужас! Аз май наистина съм хлътнал... Аааайш! Не мога! Искам да го прегърна, да усетя аромата му от по-близо, да усетя дъха му, да усетя меките му устни, да усетя как ръцете му се увиват около кръста ми и ме придърпват още по-близо до него, аз искам да-
-Айш, Куки, млъкни! Лошо. Сега пак ще ми надуваш главата...
-Не е вярно, ТеТе!
-Така каза и последния път! Ама, ето на! Бях с главоболие всяка вечер.
-Ах ти малък-
Точно преди да завърша изречението си, се чу звука на телефона ми. Някой ми звъни.
Погледнах и видях, че е Юнги...
-Мамка му, Юнги ми звъни! - изкрещях като за световно.. по-скоро го казах, пищейки.
-Вдигни мууу! - Тае ме погледна строго.
-Хеххехехехеее... Юнги ми звъниии... Сега ще чуя прекрасното му гласчеее... Ух...
-Джънгкук, после се омайвай в любов, моля те...
💛🤍💫
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
