F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅

8. 🌠

С Юнги се нахранихме и пак седнахме на дивана.

Този ток така и така не дойде. Продължаваме да стоим на свещи, но е някак си приятно.

-Утре ще идем ли на училище? - аз реших да наруша неловката тишина. Някак си е наистина неловко.

-Нормален ли си? 4 часа сутринта е. Не сме спали изобщо, а и сме изморени. Абсурд да отидем на училище.

-Но аз трябва да-

-Чуй сега... Казах не. Точка по въпроса.

-Д-добре...

Ъм..

Аз току що май заекнах. Защо???

Пълен ужас. И сега отново тази неловка тишина...

Докато хапвахме писах на Тае. Но той спи и няма начин да ме измъкне отново.

Какво да кажа, как-

-И какво сега, казваш, гей си. - Юнги наруши всяка моя мисъл... уха.

-Не съм гей. - заявих с цялата смелост, която имам в момента.

-Хахах, ами онова момче, с което говореше? - той се изсмя, остави телефона на масичката и сякаш с интерес се завъртя към мен.

-Аами, както вече споменах, той ми е най-добър приятел.

-Да да. Как ли ще реагира гаджето ти, ако разбере, че те пренесох от колата до дивана... Не искам да си помислям.

-Юнги, колко пъти да ти кажа, Техьонг не ми е- ... - Какво?!?! Ти си ме какво??

-Ти спешеее... Май си разсеян. Все тая. Спи ми се, чао. - той стана, изгаси свещите и тръгна нагоре в тъмнината.

-Н-но.. Юнгии.. Ела при мен.. с-страх ме е от тъмното...

Знам, голямо съм бебе. Но наистина се страхувам от тъмното...

Скръстих ръце и затворих очи. Не исках да виждам, че съм в тъмното, за да не се страхувам толкова.

Ако трябва ще пренощувам на дивана! Без това не ми се спи. Няма да се кача в стаята си, в тъмното, сам!

Не.

Изведнъж усетих как някой ми диша във врата...

-Мислех, че ще се изплашиш. - след малко се чу дълбокият, но тих в момента глас на Юнги... толкова е близо до мен...

-Усетих аромата ти...

-Хайде. - той хвана ръката ми и тръгнахме към горния етаж.

Тази негова загриженост...

Толкова е мил. Внимателен. Нежен. Толкова... невинен, някак си.

Кара ме да се чувствам толкова добре... А сме заедно само от няколко часа.

Заедно?! Джънгкук..
Имах предвид... Познаваме се само от няколко часа.
Но сякаш съм го виждал и друг път...

-Страх ли те е да спиш сам? - спряхме се и той попита.

-А-ами... - отново ли заекнах?!

-Добре, добре. Ела. - пак ме завлече нанякъде.

-Къде отиваме?

-В стаята ми, Куки.

Млъкнах.
Какво трябваше да кажа??

Така и така ме е страх да спя сам.

В нова къща.

Без ток.

В нова стая.
Нененее...

Влязохме. Той ми даде да облека нещо, явно негово. Пак този негов аромат.. толкова е хубав.. Ванилия, цитруси, шоколад...
Дори не мога да го опиша.

Лека светлинка влизаше от прозореца.

Юнги ми направи знак да легна на леглото.

-Аа не. А ти къде ще спиш?? Не не. - казах твърдо.

-До теб. Едва ли би ме изхвърлил от собственото ми легло.

-Еее.. Добре, ама... Тогава аз ще спя на диванчето. Или на земята. Или-

-Стига глупости, Джънгкук. Лягай сега.

Реших да не споря с него.

Просто легнах в единия край.

Той легна в другия и бавно се отнесохме в страната на сънищата...

Или поне аз. За него не знам.

💓🌠💓