Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Събудих се по някое време, със сигурност не е сутрин.
Няма как да си легнем в 5 сутринта и да се събудим на време.
Преди да отворя очи... усетих нещо странно. Тоест усетих... че... С Юнги сме се прегърнали ли??
Отворих очи и видях как съм легнал на ръката му, а той ме е прегърнал.. и сме прекалено близко...
Много ясно си спомням, че легнах в единия край на леглото. А той легна в другия.
Трябва да го събудя...
-Юнги...
Дори не смея да говоря. Толкова сме близко...
-Юнгиии.. събуди сее.. хайде. - размърдах се леко, но не мога да се измъкна. Хванал ме е прекалено здраво.. - Юнгии-аааа ставааай!
-Джимин... остави ме да спя, тъпанар. После ще идем за сладолед.
-Джимин ли??
-Какво по.... - той отвори очи и ме погледна супер сънено. - А, Джънгкук...
-Аха. Ставай сега, не мога да мръдна от теб.
-Аз ли съм виновен, че си взе главата??
-Какво?? Не съм те карал да ме прегръщаш. - леко се ядосах. Та той чува ли се??
-Скъпи мой Джънгкук... Твърдеше, че има някакво чудовище на прозореца! Нямах друг избор! Не спираше да мрънкаш!
-А?! Наистина ли???
-Айш.. да.
-Може да съм бълнувал...
-И все пак, млъкна. Като те прегърнах.
-Сега би ли ме пуснал? - опитах се да не се шокирам и да държа тона, с който говоря.. Колкото и невъзможно да е в момента.
-Не. Чакай малко.
Юнги се протегна и си погледна в телефона, след това се обърна към мен и пак ме прегърна.
-Мамка му... - изпсува.
-Какво има? И пусни ме бе човек!
-Джимин ми е звънял 43 пъти... Сега му дължа два сладоледа... Даже три.
-А кой е този Джимин? Преди ми сбърка името с него. - без да се усетя се нацупих, а Юнги се засмя.
-Съжалявам, принцеско. Джимин е гаджето ми.
-Гаджето ти???
-Да. Прав си, време е да те пускам, ако научи ще ми се разсърди. Освен това аз ще се облека и ще ида при него, ти прави каквото искаш.
Той стана и тръгна към банята.
Аз също станах и отидох в стаята си. 13:20 е. Ще звънна на Техьонг и ще го поканя тук. Той ще избяга от училище, такъв си е. А и неговите часове са свършили...
-Качи се горе, третата стая по коридора в дясно. Аз може да съм в банята.
-Добрее..
Влязох в банята и почнах да се къпя на бързо.
Когато приключих си облякох халата... Защото съм голямо бебе и всички го знаем.
Видях Техьонг на леглото и веднага се хвърлих върху него.
Чух отварянето на вратата, обърнах се леко към нея и видях Юнги... Точно сега ли? Тоест не правим нищо с Тае, това за нас си е нормално...
Но, върху него съм, той ме е хванал за кръста, а Юнги... уау...
-Само дойдох да ти кажа, че излизам... Приятно прекарване с гаджето!
-Той не е-
Докато го кажа, Юн вече беше изхвърчал...
-Гадже ли? Малчо.. Какво се случва тук? - Тае започна да се хили, а аз го погледнах...
🧡💟🧡
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
