Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Докато малкото хора около нас ме гледаха странно, взех два буркана и ги сложих в кошницата, която Юнги носи.
-Гаджета сте. И аз не го познавам! - заяви Юнги и тръгна напред, а аз тръгнах след него.
-Защо мислиш, че сме гаджета? Аз не съм гей. - реших да полюбопитствам. В това най-много ме бива.
-Бебче, миличко и какво ли още не. И какво? Нещо против хомотата ли имаш? Или против различните сексуалности като цяло?
-Не. Сладки са. Защо? Да не би да си гей? Или бисексуален? - изсмях се, въпреки че го мисля.
-Да. Секса с мом-
-Добре, добре, благодаря за информацията! - казах бързо. - И за киселите краставички.
-Май много обичаш тези тъпи кисели краставички.
-Като се приберем ще изядеш една на всяка цена! Виж колко съм добър, споделям ги.
Той само се засмя и отидохме да платим.
После качихме нещата в колата и потеглихме към вкъщи.
...
Събудих се на дивана, в полу легнало положение и усетих нечие присъствие до себе си.
Погледнах настрани и видях Юнги.
Имаше свещи на масичката пред дивана, а той гризеше една кисела краставичка и си гледаше в телефона.
Седнах нормално и продължавах да го гледам.
-Спри да ме гледаш. Странно е. - каза той, но не отдели поглед от телефона си.
-Извинявай. - погледнах към свещите. - Защо си на свещи?
-Тока спря. И не, не ме е страх от тъмното, но ти щеше да се изплашиш.
-Аз.. Ъм.. Благодаря...
-Мхм.
Не знам защо... Но намирам в това момче нещо странно. Нещо странно и специално.
Толкова е мил, но се опитва да бъде безчувствен...
Тези хора са много ценни. Само трябва да те допуснат до себе си.
Защо изобщо мисля такива неща?? По-добре да си взема кисела краставичка. Осъзнай се, Джънгкук...
💋🤡💋
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
