Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Вечерта е доста прохладна, но все пак времето е приятно. С Юнги се поразходихме за пореден път и се върнахме в "къщичката" или там каквото е. Седнахме на леглото и се спогледахме.
-Спи ли ти се? - попита той.
-Малкоо.. Добре е да си починем. Утре ще се удавя във водата. - засмях се и писах на Хоби, като му пожелах лека нощ. Оставих си телефона на страни.
-Принцесо, повече да не съм чул да казваш това. Как ще живея без теб, м??
-Мило. И все пак. - изхилих се и му разроших косата.
-Нееее! Не го казвай повече!
-О така ли? Не можеш да ме спреш да не го казвам. - изплезих му се.
-Могаа! - заяви Юн.
-И как по-точно, ммм?? - започнах да се хиля, но много скоро спрях...
Юнги буквално ме тръшна на леглото, застана над мен и ме целуна нежно. Усетих някакво приятно чувство. Сякаш устните му поддържат ударите на сърцето ми. И без тези устни сърцето ми щеше да спре да бие. Защото колкото и да отричам то бие за него...
Започнах бавно да му отвръщам и продължихме да се целуваме все така нежно и бавно. Този път с държанието си той заслужи моето.
Отделихме се и се прегърнахме. И отново това приятно чувство ме облада...
Дори не мога да повярвам, че това се случи. Но не съжалявам.
-Благодаря ти, принцесо.
-За какво, Юн? - попитах объркано.
-НАЙ-НАКРАЯ МИ ОТВЪРНА!!!
Започнахме да се смеем и заспахме сгушени. Всичко е толкова перфектно...
😘😘😘
Утре пускам новата юнкук, а в други ден е финала, готови ли стеее??🤣❤
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
