Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Юнги махна буболечката от ръката ми и ме погледна отново с този леко шокиран, но в същото време някак си приятно изненадан поглед...
Забравих за страха си от буболечката и се появи друго чувство. Чувство на притеснение.
Започнах да се чудя какво ще му обясня.
Нали знаете момента, когато стане нещо лошо, но това лошо нещо се замени с притеснение и стане мазало и....
-Е??? Какво по дяволите беше това daddy? - каза той, гледайки ме по същия начин.
-А-аз.... Без да искам... С-съжалявам...
Тогава се озовах затиснат на дървото... От Юнги.
Е това вече не го очаквах, наистина.
-Без да искаш, м.... - палава усмивка се появи на лицето му, а аз имах чувството, че всеки момент ще умра от срам..
-Д-да... - мамка му, заеквааам.
-Принцеске, внимавай какви ги говориш. - намигна ми.
-Н-но а-аз... Беше без да искам, п-просто ми се беше забило в главата...
-Дали е било без да искаш... - Юн се доближи към ухото ми.. И е прекалено близо, за да бъде истина... - Или искаш да крещиш така и в леглото? - усетих как облизва леко врата ми... И целия настръхнах.
-Юнги... а-аз не съм гей...
-Тогава ще станеш.
-Не няма. Разкарай се. Мразя гейове.
Избутах го и тръгнах напред.
Чудя се от къде ми дойде тази смелост да говоря глупости, а за избутването - да не говорим.
Той разбира се ме настигна.
-Веднъж ми беше казвал, че ги мислиш за сладки. А и ходиш с момче, какви ги дрънкаш? - хвана ми ръката и ме обърна към себе си, а аз погледнах надолу.
-Първо, с Техьонг сме най-добри приятели. Второ, дори да ходех с него на теб не ти влиза в работата.
-Права си, принцесо. И все пак, няма да спра да те дразня. Не бил гей той, хахаа...
-Не съм. Сега нека тръгваме.
Пуснах му ръката и тръгнах отново самоуверено напред.
Обаче отново някаква буболечка прелетя и се вкопчих в него...
А той само се изсмя.
-Не е забавно... - измрънках тихо и едвам, забил глава в рамото му.
-Спокойно принцесо, хайде. - Юн ми хвана ръката и продължихме, докато не стигнахме къщата и не влязохме в нея.
Започнахме да претърсваме, за да намерим нещата, които бащата на Юнги иска.
Докато търсех се стреснах от нещо и тръгнах да се обръщам, но се подхлъзнах на някакво друго нещо и здравата се изтърсих по дупе... Джънгкук, много си зле. Мислиш ли някой ден да спреш да се пребиваш??
-Мамка му... Да ти го шибна и тъпото нещо на к-
-Ей ей, леко с думите, принцесо. - смъмри ме Юнги и ми подаде ръка.
-Ще правя каквото си искам. - казах и станах без да хващам ръката му.
-М, типична реплика на някоя принцеса. Само дето трябваше да хванеш ръката на daddyto си.
-Нарочно го направи, ужасен сии!
-Няма лошо в това daddy, чукам яко.
-Твърде много информацияяяяяя! Ляляляляля, искам да забравя това, ляляляляля! - засмях се.
-Няма да го забравиш. - отново ме дръпна към себе си и се приближи до мен. - Ще си спомняш тези думи и ще прехапваш устни, представяйки си как съм върху теб, принцесо...
-Т-ти... Ужасен си...
💕💕💕
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
