16. 🌌

501 54 149
                                    

Юнги махна буболечката от ръката ми и ме погледна отново с този леко шокиран, но в същото време някак си приятно изненадан поглед...

Забравих за страха си от буболечката и се появи друго чувство. Чувство на притеснение.

Започнах да се чудя какво ще му обясня.

Нали знаете момента, когато стане нещо лошо, но това лошо нещо се замени с притеснение и стане мазало и....









-Е??? Какво по дяволите беше това daddy? - каза той, гледайки ме по същия начин.

-А-аз.... Без да искам... С-съжалявам...









Тогава се озовах затиснат на дървото...
От Юнги.

Е това вече не го очаквах, наистина.










-Без да искаш, м.... - палава усмивка се появи на лицето му, а аз имах чувството, че всеки момент ще умра от срам..

-Д-да... - мамка му, заеквааам.

-Принцеске, внимавай какви ги говориш. - намигна ми.

-Н-но а-аз... Беше без да искам, п-просто ми се беше забило в главата...

-Дали е било без да искаш... - Юн се доближи към ухото ми.. И е прекалено близо, за да бъде истина... - Или искаш да крещиш така и в леглото? - усетих как облизва леко врата ми... И целия настръхнах.

-Юнги... а-аз не съм гей...

-Тогава ще станеш.

-Не няма. Разкарай се. Мразя гейове.










Избутах го и тръгнах напред.

Чудя се от къде ми дойде тази смелост да говоря глупости, а за избутването - да не говорим.

Той разбира се ме настигна.









-Веднъж ми беше казвал, че ги мислиш за сладки. А и ходиш с момче, какви ги дрънкаш? - хвана ми ръката и ме обърна към себе си, а аз погледнах надолу.

-Първо, с Техьонг сме най-добри приятели. Второ, дори да ходех с него на теб не ти влиза в работата.

-Права си, принцесо. И все пак, няма да спра да те дразня. Не бил гей той, хахаа...

-Не съм. Сега нека тръгваме.









Пуснах му ръката и тръгнах отново самоуверено напред.

Обаче отново някаква буболечка прелетя и се вкопчих в него...

А той само се изсмя.










-Не е забавно... - измрънках тихо и едвам, забил глава в рамото му.

-Спокойно принцесо, хайде. - Юн ми хвана ръката и продължихме, докато не стигнахме къщата и не влязохме в нея.









Започнахме да претърсваме, за да намерим нещата, които бащата на Юнги иска.

Докато търсех се стреснах от нещо и тръгнах да се обръщам, но се подхлъзнах на някакво друго нещо и здравата се изтърсих по дупе...
Джънгкук, много си зле. Мислиш ли някой ден да спреш да се пребиваш??








-Мамка му... Да ти го шибна и тъпото нещо на к-

-Ей ей, леко с думите, принцесо. - смъмри ме Юнги и ми подаде ръка.

-Ще правя каквото си искам. - казах и станах без да хващам ръката му.

-М, типична реплика на някоя принцеса. Само дето трябваше да хванеш ръката на daddyto си.

-Нарочно го направи, ужасен сии!

-Няма лошо в това daddy, чукам яко.

-Твърде много информацияяяяяя! Ляляляляля, искам да забравя това, ляляляляля! - засмях се.

-Няма да го забравиш. - отново ме дръпна към себе си и се приближи до мен. - Ще си спомняш тези думи и ще прехапваш устни, представяйки си как съм върху теб, принцесо...

-Т-ти... Ужасен си...










💕💕💕

💕💕💕

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅Место, где живут истории. Откройте их для себя