Юнги махна буболечката от ръката ми и ме погледна отново с този леко шокиран, но в същото време някак си приятно изненадан поглед...
Забравих за страха си от буболечката и се появи друго чувство. Чувство на притеснение.
Започнах да се чудя какво ще му обясня.
Нали знаете момента, когато стане нещо лошо, но това лошо нещо се замени с притеснение и стане мазало и....
-Е??? Какво по дяволите беше това daddy? - каза той, гледайки ме по същия начин.
-А-аз.... Без да искам... С-съжалявам...
Тогава се озовах затиснат на дървото...
От Юнги.Е това вече не го очаквах, наистина.
-Без да искаш, м.... - палава усмивка се появи на лицето му, а аз имах чувството, че всеки момент ще умра от срам..
-Д-да... - мамка му, заеквааам.
-Принцеске, внимавай какви ги говориш. - намигна ми.
-Н-но а-аз... Беше без да искам, п-просто ми се беше забило в главата...
-Дали е било без да искаш... - Юн се доближи към ухото ми.. И е прекалено близо, за да бъде истина... - Или искаш да крещиш така и в леглото? - усетих как облизва леко врата ми... И целия настръхнах.
-Юнги... а-аз не съм гей...
-Тогава ще станеш.
-Не няма. Разкарай се. Мразя гейове.
Избутах го и тръгнах напред.
Чудя се от къде ми дойде тази смелост да говоря глупости, а за избутването - да не говорим.
Той разбира се ме настигна.
-Веднъж ми беше казвал, че ги мислиш за сладки. А и ходиш с момче, какви ги дрънкаш? - хвана ми ръката и ме обърна към себе си, а аз погледнах надолу.
-Първо, с Техьонг сме най-добри приятели. Второ, дори да ходех с него на теб не ти влиза в работата.
-Права си, принцесо. И все пак, няма да спра да те дразня. Не бил гей той, хахаа...
-Не съм. Сега нека тръгваме.
Пуснах му ръката и тръгнах отново самоуверено напред.
Обаче отново някаква буболечка прелетя и се вкопчих в него...
А той само се изсмя.
-Не е забавно... - измрънках тихо и едвам, забил глава в рамото му.
-Спокойно принцесо, хайде. - Юн ми хвана ръката и продължихме, докато не стигнахме къщата и не влязохме в нея.
Започнахме да претърсваме, за да намерим нещата, които бащата на Юнги иска.
Докато търсех се стреснах от нещо и тръгнах да се обръщам, но се подхлъзнах на някакво друго нещо и здравата се изтърсих по дупе...
Джънгкук, много си зле. Мислиш ли някой ден да спреш да се пребиваш??-Мамка му... Да ти го шибна и тъпото нещо на к-
-Ей ей, леко с думите, принцесо. - смъмри ме Юнги и ми подаде ръка.
-Ще правя каквото си искам. - казах и станах без да хващам ръката му.
-М, типична реплика на някоя принцеса. Само дето трябваше да хванеш ръката на daddyto си.
-Нарочно го направи, ужасен сии!
-Няма лошо в това daddy, чукам яко.
-Твърде много информацияяяяяя! Ляляляляля, искам да забравя това, ляляляляля! - засмях се.
-Няма да го забравиш. - отново ме дръпна към себе си и се приближи до мен. - Ще си спомняш тези думи и ще прехапваш устни, представяйки си как съм върху теб, принцесо...
-Т-ти... Ужасен си...
💕💕💕
ВЫ ЧИТАЕТЕ
F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅
ФанфикЮнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг. Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя... Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...