F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅

10. 🌠

Техьонг ме гледаше в очакване да му разкажа какво се случва.

Е, в крайна сметка му разказах всичко. До най-малката подробност.
Когато свърших с разказа си поех дълбоко въздух, защото наличието му свърши...

-Чакай малко. Значи, когато сте били в супера.. той е казал "Гаджета сте. И не го познавам!", тоест, не познава мен и се е издразнил от този факт. - засмя се Те.

-Или не ме познава, защото видях киселите краставички и се разкрещях. Но пък той не обръща много внимание на нещата, които правя. Хммм...

-Ето, видя ли??

-Да да. Сега слизай, за да се облека! Хайдее! - станах от него и му посочих вратата строго.

-Ааа, не. Няма да сляза сам. А и, и преди съм те виждал гол.

-Ти си голяма работа, Техьонг.

-Знам това.

Техьонг и аз сме големи инати и ако тръгнем да спорим.. Няма да стигнем до никъде.
За това просто се облякох на бързо и слязохме.

Седнахме на дивана и започнахме да си говорим разни неща.

Както си говорихме влезе Юнги заедно с някакво момче.

С Тае ги погледнахме, те нас също.

Момчето до Юнги беше доста дребно, с големи и пухкави устни и черна коса. То се усмихна. Очите му сякаш потънаха и изчезнаха някъде.

-Ъм... - започнах несигурно. - Здрасти?

-Хей Джънгкук. Това е Джимин, гаджето ми. Джимин, това е доведеният ми брат, Джънгкук. И неговото гадже.. Те.. Техьонг. - Юнги се засмя по много странен начин...

-Хей Джимин. - казахме с Тае едновременно, като някакви роботи.

-Хайде миличък, ела да се преоблека.

Юнги целуна Джимин, хвана го за ръка и се качиха горе.

След няколко минутки слязоха и излязоха отново.

-Прав си, този Юнги е особен. - кимна Те.

-Да, нали?? Таа.. искаш ли кисели краставички??

-Даааа!

Двамата се затичахме към кухнята и си взехме кисели краставички.
После се върнахме на дивана, пуснахме си любимата ни драма и така общо взето ни мина деня.

След киселите краставички последва още храна...
На няколко пъти плачехме и се гушкахме на драмата.

Погледнах часа, 22:56 е.

Изпратих Техьонг до вратата като добър приятел и се качих в стаята си.

Написах си на бързо домашните и си оправих раницата, след което легнах и си разглеждах разни неща в телефона.

Вратата се отвори. Погледнах към нея и видях Юнги.. Кой друг може да е..

-Гаджето ти тръгна ли си? - попита той.

-Най-добрият ми приятел си тръгна, да. - завъртях очи.

-Аха. Утре ще идем на училище заедно. С колата, имам предвид. В 7:15 да си готов.

-Добре, бате.

-О, я стига. Принцеско.

-Мразя, когато ме наричаш така. Наистина! - нацупих се.

-Лягай, че ще ставаш доста рано. Лека нощ, принцеско.

Казах му на бързо "лека нощ", защото много бързо излезе от стаята.

Утре мама и доведеният ми баща си идват, нямам търпение да я видя и да й кажа, че поканих Техьонг вкъщи. Ще пропусна частите с Юнги.

Е... Или ще кажа "Ами дойде, паднах по стълбите и се наложи той да свърши всичко, после си наредих багажа, ходихме по никое време до супера и определено не спахме заедно и на сутринта не се събудих в прегръдките му!"
Това става.

Облякох си пижамките и заспах с усмивка. Ухуу...

💋❤💋