Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Техьонг ме гледаше в очакване да му разкажа какво се случва.
Е, в крайна сметка му разказах всичко. До най-малката подробност. Когато свърших с разказа си поех дълбоко въздух, защото наличието му свърши...
-Чакай малко. Значи, когато сте били в супера.. той е казал "Гаджета сте. И не го познавам!", тоест, не познава мен и се е издразнил от този факт. - засмя се Те.
-Или не ме познава, защото видях киселите краставички и се разкрещях. Но пък той не обръща много внимание на нещата, които правя. Хммм...
-Ето, видя ли??
-Да да. Сега слизай, за да се облека! Хайдее! - станах от него и му посочих вратата строго.
-Ааа, не. Няма да сляза сам. А и, и преди съм те виждал гол.
-Ти си голяма работа, Техьонг.
-Знам това.
Техьонг и аз сме големи инати и ако тръгнем да спорим.. Няма да стигнем до никъде. За това просто се облякох на бързо и слязохме.
Седнахме на дивана и започнахме да си говорим разни неща.
Както си говорихме влезе Юнги заедно с някакво момче.
С Тае ги погледнахме, те нас също.
Момчето до Юнги беше доста дребно, с големи и пухкави устни и черна коса. То се усмихна. Очите му сякаш потънаха и изчезнаха някъде.
-Ъм... - започнах несигурно. - Здрасти?
-Хей Джънгкук. Това е Джимин, гаджето ми. Джимин, това е доведеният ми брат, Джънгкук. И неговото гадже.. Те.. Техьонг. - Юнги се засмя по много странен начин...
-Хей Джимин. - казахме с Тае едновременно, като някакви роботи.
-Хайде миличък, ела да се преоблека.
Юнги целуна Джимин, хвана го за ръка и се качиха горе.
След няколко минутки слязоха и излязоха отново.
-Прав си, този Юнги е особен. - кимна Те.
-Да, нали?? Таа.. искаш ли кисели краставички??
-Даааа!
Двамата се затичахме към кухнята и си взехме кисели краставички. После се върнахме на дивана, пуснахме си любимата ни драма и така общо взето ни мина деня.
След киселите краставички последва още храна... На няколко пъти плачехме и се гушкахме на драмата.
Погледнах часа, 22:56 е.
Изпратих Техьонг до вратата като добър приятел и се качих в стаята си.
Написах си на бързо домашните и си оправих раницата, след което легнах и си разглеждах разни неща в телефона.
Вратата се отвори. Погледнах към нея и видях Юнги.. Кой друг може да е..
-Гаджето ти тръгна ли си? - попита той.
-Най-добрият ми приятел си тръгна, да. - завъртях очи.
-Аха. Утре ще идем на училище заедно. С колата, имам предвид. В 7:15 да си готов.
-Добре, бате.
-О, я стига. Принцеско.
-Мразя, когато ме наричаш така. Наистина! - нацупих се.
-Лягай, че ще ставаш доста рано. Лека нощ, принцеско.
Казах му на бързо "лека нощ", защото много бързо излезе от стаята.
Утре мама и доведеният ми баща си идват, нямам търпение да я видя и да й кажа, че поканих Техьонг вкъщи. Ще пропусна частите с Юнги.
Е... Или ще кажа "Ами дойде, паднах по стълбите и се наложи той да свърши всичко, после си наредих багажа, ходихме по никое време до супера и определено не спахме заедно и на сутринта не се събудих в прегръдките му!" Това става.
Облякох си пижамките и заспах с усмивка. Ухуу...
💋❤💋
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
