Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Минаха се три дни, от както мама ми съобщи новината.
В представите ми е следното нещо...
Местим се, мама и новият й приятел са по цял ден на работа, а аз съм сам и правя каквото си искам. А знаете ли кое е най-хубавото??
Техьонг живее съвсем близо до новият ни дом! Мама ми каза адреса и веднага се зарадвах...
"Може би не е толкова лошо."
...
Това си казвах преди седмица.
Но в момента, слагайки целия си багаж в кашони.. Не съм много убеден.
Мама ми каза, че съм полудял покрай това местене. Дали е, защото обикалях къщата, викайки "няма как да се преместим, невъзможно е, има много багаж"... Или е, защото един час й обяснявах кое, къде и как ще разпределя.
В момента съм изнервен, притеснен, щастлив, тъжен... Дори не съм виждал приятеля на мама. Бомба от емоции... Не знам какво да кажа.
Сякаш ходя напред, но няма път. Или се храня с една и съща храна от седмица. Сложно е за обяснение.
Почти приключих със събирането на всичко от стаята ми, когато мама влезе.
-Малко Куки, как си? По-добре ли се чувстваш? - засмя се тя.
-Не съм малък... Да. Аз... съм... малък. Имах предвид добре!
-Ъ.. да. Ще игнорирам това, защото доведеният ти баща е тук да ме вземе. Свикни да му казваш тате, сключваме брак скоро.
-Мамо??? Аз сам тук ли ще живея?? За какво опаковах всичко в кашонии... - проплаках.
-Айш.. Джънгкук! Доведеният ти брат ще дойде да те вземе.
-Мамо, не си ми казвала за доведен брат! - тотално се шокирах и панирах и каквото друго се сещате...
-Ще се запознаете. Сега чао, скъпи! - тя се усмихна и тръгна.
-Мамо!! Това го нямахме в уговорката! Мамооо! Не ме игнорирай! Не искам! Срам ме е от него! Та аз не го познавам... Мамоооо!!! - виках след нея.
-Обичам тее! - викна тя от долния етаж.
Чу се затварянето на входната врата.
Добре, сериозно ли? Щом ще идва да ме взима, значи има кола. Което означава, че е по-голям от мен и е над 18.
Което означава, че... Не знам.
След около 10 минути приключих с прибирането на всичко.
Мама ми звънна и каза, че момчето всеки момент ще влезе, за да ми помогне с кашоните.
Притеснението в мен се засили още повече. Не знам какво да очаквам...
💖💚💖
Христос Воскресе! 😅😅
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
