F̸a̸k̸e̸ F̸e̸e̸l̸i̸n̸g̸s̸... | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘, 𝑡𝑎𝑒𝑚𝑖𝑛 💋 / ✅

18. 🌌

След като се оправих с Юнги се качихме в колата му и отпрашихме към някакъв бар.

Не знам защо изобщо ме взе с него и честно казано се притеснявам...

-Юнги, може ли един въпрос? - плахо попитах...

-М?

-Защо изобщо ме взе с теб??

-Забавно е! До сега не си ли бил на барове, не си ли пил? А и Техьонг и Джимин ще бъдат там.

-Наистина ли??

-Дап.

Млъкнах и се усмихнах.

Таето ми ще бъде там.
После ще го разпитам защо и как се познава с Джимин.

След няколко минутки слязохме и пристигнахме.

Юнги тръгна към входа, а аз просто ходех след него, докато не стигнахме до една маса, където всъщност седяха Техьонг и Джимин и си говореха.

-ТеТе! - усмихнах се и протегнах ръце към него. Големи бебета сме..

-Кукии! - той също се усмихна, дойде и се гушнахме. Впечатление обаче ми направи, че Юнги и Джимин направиха някакъв си поздрав, само.

-Отивам да поръчам. Принцесо, какво ще искате с гаджето ти? - Юн ме погледна.

-Кхъм, с най-добрия ми приятел ще искаме... Каквото и вие.

-Мм, добре.

Докато чакаме Юнги се заговорихме с Джимин.
Всъщност е доста мил и има красива усмивка... Ангелче.

Изведнъж Юн се появи и остави доста алкохол на масата, след което седна до мен...

-Айде народе. Нека пием. - засмя се той.

-Дамм. - казаха Те и Чим в един глас и се засмяха, след което всички си взеха чашка с алкохол и отпиха.

-Принцесо? - Юнги ме погледна. - Ти няма ли да си вземеш нещо?

-Ще пропусна...

-Защо? Хайде. Вземи си и се отпусни, принцеске. - намигна ми и ми даде някаква чашка с алкохол...

По едно време вече усещах как главата ми се замайва...

Дори не знам колко изпих.

И правя и говоря някакви глупости, въпреки, че се усещам...
Какво ми става??
Напих се..нали...

-Как си, принцесо? - Юн се обърна към мен.

-Къде са Юнги и Джимин??

-Техьонг и Джимин. Танцуват си.

-Юнги..... зле ми е.... - изтърсих и усетих как скоро ще върна този алкохол.

-Оле... Ела, бързо.

Той стана, помогна и на мен и ме придържаше, докато стигнем до тоалетните.

Върнах алкохола, измих се и ми мина малко... Ух, че облекчение...

Обърнах се към ментовокоското. Тази ментова коса всъщност много му отива.
Облегнах се на плочките и затворих очи за момент...

След секунди вече бях притиснат още повече към плочките.

-Какво правиш... - засмях се и погледнах към Юнги.

-Честно ли искаш да знаеш?

-Мда. Daddy....

-Не сега, Джънгкук, мамка му... Не сега. И аз не знам какво правя... Наслаждавам ти се, принцесо...

-Мм, daddy...

-Вече не е забавно, Кук...

-Защо? Daddy... Знаеш ли, че тези тесни дънки са толкова секси...

-Ей... Млъквай...

-Защо да млъквам... Da- Аххх.... - не се усещам много, но усетих целувки по врата си... А това ми е слабото място.

-Харесва ли ти...

-Ммм...да...Ахх.....

-Какви ги вършите, по дяволите?! - е това вече бе Техьонг. Не мога да сбъркам гласа му...

💗💗💗