Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Вече няколко часа по-късно се намирам в дома на Техьонг и си лежим в стаята му.
Преди да ми каже това, което иска, аз му разказах всичко, което се случи. Като започнем от срещата с Хосок, та чак до това как ми писна от Юнги и му казах истината в лицето.
Съжалявам, но според мен си заслужи всичко. Толкова ми писна от него, че чак започнах да си губя чувствата, буквално.
-Мисля, че ще бъде по-добре ако продължа напред с Хосок. Той винаги ме разбира и ме кара да се усмихвам... Идеален е. А Юнги какво прави? Кара ме да плача и да се чувствам зле.... - последното го измрънках.
-Прав си, Кукчо. Няма смисъл, искам да бъдеш добре. А щом той те кара да се чувстваш зле, значи не си заслужава. - Те се съгласи с мен, за което се радвам.
-Е, ти какво щеше да ми казваш? - усмихнах се.
-С Джимин сме заедно.
-ПРЕСВЕТА КИСЕЛА КРАСТАВИЧКА, КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!
В този момент и двамата избухнахме в смях, но след като се успокоихме го поздравих. Радвам се за него, а и Джимин ми изглежда добро момче.
Като заговорихме за Джимин, именно той звънна на Тае да го пита как е и какво прави, обичайните неща. Мислих си, че са затворили, когато Техьонг пусна високоговорителя и се чу гласа на Юнги, при което се ококорих.
-Ох, Джимиин. Не могаа! Писна ми да чувам за шибания Хосок. А когато видях как с Кук се целунаха... Искаше ми се да сляза и да замажа онзи кретен за тъпата му кола. - ядосваше се Юнги.
-Мяу мяу, успокой се де. Но Кук е бил прав, ти вечно го нагрубяваш! Никога не се държиш мило с него. Е, почти никога, но все пак. Докато Хоби се държи мило, както Куки заслужава. - Чим бързо ме защити, трябва да му благодаря.
-Значи аз съм виновен, пак аз, Джимини. Ахам.
-Ми не бе, Юнги, аз го нагрубявам! - ядоса се Джимин.
-Добре де, добре, прав си. Прав си, доволен ли си?! Ох... Добре, ще започна да се държа добре с него. - вече и Юнги се ядоса.
-Обичаш го като повече от брат, нали? - усетих как Джимин се засмя.
-Да го обичам? Не. Ти луд ли си, Джимини?!
Погледнах към Техьонг с погледа "знаех си, нали ти казах"..
-Обожавам го. Искам да го гушкам, искам да целувам лицето му и да чувам сладкия му кикот, искам гооооо!!
Тогава Джимин затвори. А аз гледах толкова шокирано...
Значи е влюбен в мен, а аз мисля, че съм влюбен в Хосок... Идеално просто.
По-хубаво няма на къде да го бъде.
💋💋💋
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
