Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Възтанових се и с Юнги заедно се върнахме на училище.
На входа се появиха групичката, която редовно ме тормози заедно с Лина. А аз... Аз вече съм се наплашил от всичко.
Хванах Юнги за ръка, като го стиснах силничко. Наистина се страхувам от тях...
-Ооо, малкият гей. Какво правиш с Юнги? Да не би пак да си го изнасилил? - викна едно от момчетата.
-Хахах, нещастникът няма какво да каже. - изсмя се друго момче.
-Как го нарече? - Юнги го погледна с ядосания си поглед. - Я пак? Я пак го повтори?
-Нещастник. Пълен нещастник, тъп гей.
В следващия момент видях как Юнги му налетя...
Другите от групичката му се нахвърлиха. Учениците се събраха около нас, а Лина гледаше паникьосано.
Няма как да оставя някакви си тъпанари да наранят Юнги... Нямах друг избор. Хвърлих раницата на земята и се намесих.
10 минути по-късно, 6 момчета лежаха в безсъзнание на земята, а аз и Юнги бяхме с леки наранявания и малко рани...
-Юнги... Ти луд ли си? - погледнах го.
-Да. Искам само едно. Нека на всички ви бъде ясно, че Джънгкук е мой брат, не ви ебе дали е доведен или не. И ако някой си позволи отново да лъже и да говори някакви неща по негов адрес... Ще свърши като тези тук. - каза и посочи момчетата на земята. - Ясен ли съм?? Лина, ти си кучка.
Той ме хвана за ръка, взе раниците ни и ме изкара от училище.
Бутна ме в колата, качи се на шофьорското място и отпраши.
-Добре ли си? Не биваше да се месиш... - Юн ме погледна за кратко и след това погледна отново към пътя.
-Нямаше как да не се намеся. Как щях да те оставя сам, ти си луд... Не биваше да им се нахвърляш.
-И какво тогава, а?! Да ги оставя да ти се подиграват ли? Това ли да направя?! Кажи ми Кук, това ли?
-Да. Щяха да ми се наподиграват и да спрат.
-Сега всички знаят, че това е лъжа и си невинен. Заслужаваше си. Сигурен съм, че тате и мама няма да ни направят проблем. - лека усмивка се появи на лицето му.
Настъпи тишина.
Не знаех какво да кажа.
Не очаквах да се случи такова нещо.
Но все пак реших да наруша тишината, защото е по-неловко от живота ми...
-Къде отиваме? - погледнах го.
-За хранаа! Гладен съм. Ще идем да си вземем нещо и ще те заведа на едно място, принцесо.
-Д-добре...
След няколко минути, Юнги спря колата и слезе, като ми каза да го изчакам вътре.
После се върна с две пълни торби, сложи ги в багажника и се качи пак на шофьорското място.
Потеглихме пак...
След няколко минути стигнахме и слязохме.
Той взе двете торби и тръгнахме по една пътечка. Озовахме се пред място с пейка и маса, а на около имаше дървета и цветя.
Седнахме там. Той извади храната... Все неща, които харесвам.
Почнахме да хапваме, да си разказваме някакви неща и да се смеем.
После решихме да играем на криеница. Големи бебета сме.....
Той ще се крие, а аз ще търся.
Преброих до 20 и започнах да го търся. Погледнах зад всяко дърво, но не го открих. Леко се стреснах. Изведнъж усетих как ме прегръща в гръб, разбрах, че е той заради аромата му.
-Изплаши ли се? - попита ме, а аз кимнах. - Не се страхувай. Няма да те оставя... Винаги ще бъда до теб, принцесо...
В този момент така се изчервих... Определено след това трябва да поговоря с Техьонг.
🖤🤍💫
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
