Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Цял ден мисля над думите на Юнги. Всички учители трябваше да ме подсещат да внимавам, а Тае ми подсказваше, ако тръгнеха да ме изпитат.
Вече е последният час, а аз продължавам да мисля за Юнги и неговите думи...
-Джеон Джънгкук! - извика учителката по география. - От коя страна на Марс се намираш и каква е растителността там?! А?!
-Госпожоо, на Марс няма растения. Почвата е неземна. - погледнах я.
-Ъ... Как смееш да ми отговаряш??
-Извинете.. Извинете! - чак сега усетих какво направих...
-Три есета, растителност, животински свят, почви, Южна Америка. За след два дни. - каза тя строго.
-Добре...
След часа, с Техьонг излязохме заедно от училище.
Въздъхнах тежко, спомняйки си отново за Юнги..
-Куки, какво ти има? Цял ден.. буквално не си в час. Защо? Какво се случва с теб? - попита ме Тае.
-Юнги... - започнах да му разказвам на бързо.
-Това е ужасно... И сега цял ден мислиш за него?
-Да... Аз обаче трябва да тръгвам. Чакат ме есета.. А това нещо не се пише лесно.
-Разбирам... Добре, зайче. Ще се ориентираш ли за пътя? Това са 15-20 минути пеша. Бих те изпратил, но имам консултации.
-Не се тревожи за мен, ТеТе. Ще се справя. Хайде, тръгвам.
-А целувка??
-Техьонг... Има ученици.. - засмях се.
-Оо, не ми пука. Искам целувка.
Целунах го по устните. Разбира се за кратко. Свикнали сме с това, все пак се познаваме от малки и сме като братя. Но не доведени... Хаха.
Той се върна в училище, а аз тръгнах към вкъщи.
Тъкмо излязох от големия двор на училището, когато усетих някой да ме хваща за ръка и се обърнах.
-Хайде. - каза Юнги и ме задърпа.
-Не. - пуснах ръката му. - Искам да се разходя...
-Защо? Далече е. Хайде.
-Не желая.. искам да се разходя, казах ти.
-Оо, я стига, Джънгкук. Идвай! Не стига, че цялото училище говори за това, че задръстеняк като теб ми е доведен брат.
-М-моля..? Но те.. как са разбрали?
-Новините бързо се разпространяват, принцеско. Сега всички ми се подиграват заради теб. Нямам излишно време за губене, така че идвай. - говори толкова студено..
-Щом те обиждат, защо искаш да идвам? Ще се прибера сам.
-Знаеш ли какво, прав си. Върви на майната си ако щеш, направих това, което се искаше от мен. От там нататък, оправяй се.
Юнги тръгна, аз също.
Минах през един парк, в който никой не ходи. Защото е пусто, тъмно.. не знам защо.
Тогава пуснах сълзите си на свобода...
Знам, голямо бебе съм. Но думите на Юнги наистина ме нараниха.
Толкова ли съм.. ужасен? Смотаняк? Подиграват му се заради мен...
Не знам какво да направя. Не мога да върна времето назад. Нито да направя нещо с учениците, които клюкарстват отношенията на другите...
💖❤💖
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
