Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
След целувката просто го прегърнах. Наистина го обичам адски много, но не искам да наранявам чувствата му.
Искам просто да изясня своите, защото след тази целувка се обърках тотално.
-Не очаквах такава реакция... - Хоби измрънка докато се прегръщаме.
-Знам, знам... - отделихме се и го погледнах. - Виж Хоби... Не искам да наранявам чувствата ти, но съм много объркан в момента... И ще ми трябва време.
-Не, няма проблем... Извинявай. Прибързах с целувката.
-Нее, беше хубаво! Просто ще ми трябва време. - усмихнах се.
-А през това време ще се виждаме ли? - нотката надежда се усеща в гласа му...
-Хьонг, разбира се! Дори по-често. Все пак трябва да реша дали имам повече от приятелски чувства към теб.
-Благодаря ти.
Последва една кратка целувка, на която също отвърнах.
Толкова ми е близък и не искам по никакъв начин да го наранявам и да се чувства зле, но наистина съм объркан. Много объркан.
След около три часа, прекарани в разходки из езерото и приятни разговори, на мен ми се доспа и казах на Хоуп. Той предложи да влизаме в къщата и да лягаме, защото наистина стана доста късно. Така и направихме. Не исках да спя сам в непозната къща и за това си легнахме на една огромна спалня в някаква стая.
На сутринта се събудих пръв и си лежах в прегръдките не Хоби, чакайки го да се събуди. Не бих искал да го събудя, просто защото изглежда сладко докато спи, а и... Искам да се наспи хубаво.
Мисълта, че съм в прегръдките му ме караше да се вкарвам в някакви филми с него...
Уау.
След като се събуди, двамата закусихме и той ме остави пред вкъщи.
-Е, надявам се да ти е харесало. И още един път извинявай, мъник...
-Хобии, стига. Не ми се извинявай. Много ми харесааа! - засмях се.
-Радвам сее! - той се усмихна. - Кога пак ще се видим?
-Може пак довечера, понеже днес трябва да мина през Техьонг.
-Добре.
-Ще влизам тогава, благодаря ти за всичко. - усмихнах му се, а преди да вляза се целунахме. За трети път вече.
Качих се на горния етаж и тръгнах към стаята си.
Изведнъж Юнги ме изблъска в стената и ме погледна супер ядосано. Стреснах се, както всеки нормален човек би направил. Не всеки ден получавам болки в гърба от стената.
Гледахме се известно време докато не наруших тишината.
-Какво искаш Юнги? - погледнах го и се опитах да го помръдна от себе си, но без успех.
-Аз ли какво искам?! Ти какво правиш с Хосок цяла нощ и защо се целунахте? - усещах по гласа му колко е ядосан.
-Ти как?? - попитах объркано.
-Прозореца. Сега казвай.
-Ох... Ами изведе ме на среща. Бе толкова мил с мен, както например ти не си. - казах раздразнено. - И да, целуваме се, проблем?
-Гаджета ли сте вече?
-Не. Просто целувки...
-Чуй ме много добре принцесо, тези устни само аз мога да ги целувам. Ясен ли бях?! - викна срещу мен.
-М-махни се... - едвам говорех. Не е на добре, когато вика.
В следващия момент ме целуна супер грубо, а аз просто стоях и не помръдвах никоя част от тялото си.
Облиза устните ми и поиска вход, който не му дадох, но все пак напъха езика си в устата ми. А аз си стоях безучастно, умирайки вътрешно. Изобщо не ми бе приятно да ме целува на сила...
След малко се отдели от мен, най-накрая.
-Ясен ли бях?! - Юн попита задъхано, но все така ядосано.
-Юнги, с цялото си уважение, но не. Защото Хосок не се държи като задник, изкара ме на нормална среща, целуна ме нежно и ми даде време да си разясня чувствата. А ти ме целуваш без да се замисляш дали ми е приятно, блъскаш ме, в един момент ме обиждаш. Просто се махай и ме остави на мира... - чак очите ми се насълзиха в този момент. Толкова ме боли от това, което прави...
-К-куки аз...
-Остави ме ти казах.
Измъкнах се някак си от хватката му, влязох си в стаята и се заключих.
Писна ми да ме разиграва...
❤❤❤
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
