Юнги и Джънгкук са просто две момчета, които учат в едно училище и не подозират нищо един за друг.
Докато един ден не разбират, че ще стават доведени братя...
Така се отключва злобата на Юнги, подтикната от желанието на момчето за предишния му живот...
Не бях вкъщи. Огледах се и видях Юнги да гледа през прозореца. После осъзнах, че съм в болницата...
Изведнъж той се обърна към мен.
-Куки... Б-буден си! - каза и тръгна към мен.
-М-моля т-те.. остави м-ме... нищо не съм ти сторил... - изплаших се и сълзите сами потекоха по лицето ми. Тогава той се спря.
-Нищо няма да ти направя...
-Моля те... Не ме удряй пак...
-Куки! Мамка му, няма! Обещавам ти...
И отново тръгна към мен.
Страхът в мен напираше и се свих на топка. Но той просто седна и ме прегърна внимателно, като започна да плаче.
Имаше белези по лицето си. Какво се случва...
-Д-две седмици не се събуди... И аз съм виновен... - промълви той.
-Не си в-виновен, стига.. - не мога да го гледам тъжен, за това просто го прегърнах внимателно. - К-какво се е случило? П-погледни ме... - с едната си ръка обърнах лицето му към себе си.
-А-аз т-те ударих... И на сутринта те н-намерихме там в безсъзнание... Аз съм виновен, аз, мамка му, аз! - Юн заплака още по-силно.
-Юнги... Добре съм, моля те не плачи... Моля те! - избърсах сълзите му и пак го гушнах. - Баща ти те е бил, нали... - въздъхнах.
-З-заслужих си го!
-Стига...
Спряхме да говорим.
Просто останахме прегърнати и се наслаждавахме на момента.
Плачехме... Но този път от щастие.
-Радвам се, че си добре, принцесо... Радвам се. - той разроши косата ми и ме целуна по бузата, а аз моментално се изчервих, но се усмихнах.
-ТИ! - някой нахлу в стаята и започна да вика, а аз и Юн го погледнахме стреснато. - ТИ КАКВО СТОРИ НА ДЕТЕТО МИ, БЕ?! МАЛЪК ЖАЛЪК КЛОУН!
-Джин, успокой се...
Станах да прегърна Джин, но с помощта на Юнги. После ги запознах.
По принцип Сокджин живее в съседния град, но явно е дошъл да ме види.
Като втора майка ми е. А когато се съберат с мама да ме обсъждат... Страшно става.
После ги запознах с Юнги и смъмрих Джин да не му вика.
-Да да, няма. Така. Две седмици нищо не си ял и майка ти ме помоли да се погрижа, понеже са на работа. Отивам да наготвя всичко у вас и ви чакам, след 30 минути идете на рецепция да изпишат бебето ми. И шофирай внимателно, зелена главо. Посмей пак да го нараниш и ще те засъдя в градината на баба. - Джин се усмихна и тръгна, а аз седнах на леглото.
Юнги разбира се се просна до мен и ме прегърна, а аз се усмихнах. Толкова е сладък, като е загрижен за мен...
И се радвам, че ще ме изпишат. По-бързо от очакваното, явно.
🤍🤍💜
Още ви е мъгляво, нали..
Хехехе. Скоро...скоро...
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
