War for speed

24.

Последвах шефката си все още леко притеснена към офиса й и затворих вратата след нас. Опитах се да разгадая изражението на жената пред мен, но тя имаше от онези покерджийски лица, по които нищо не можеш да разбереш. Или просто аз не бях много добра да чета емоциите по по лицата на хората, което трябваше да призная беше по-възможния вариант.

-Седни, Алекса. - усмихна ми се тя и се затърси някакви документи по бюрото й.

Приседнах нервно на ръба на стола и се огледах из белият интериор на кабинета на шефката ми. Въпреки, че тя предпочиташе да я наричаме по име и държеше много дружелюбна атмосфера в офиса, пак си беше някак страшно да те повикат лично за среща. Все едно те викаха в кабинета на директора в гимназията. Много рядко беше за нещо добро. А и обикновено всичко се случваше в конферентната зала по време на събранията. Там ни разпределяше новите проекти и там ставаха съвещанията. А лична среща в нейният кабинет? Не бях сигурна точно какво можеше да породи това.

-А, ето го. - усмихна се Алисън, явно най-накрая намирайки нужният документ. - Днес сутринта ти звъннах, но Габриела вдигна вместо теб и вероятно си разбрала, че имаме нов проект. - започна тя, обърквайки ме още повече. Защо го съобщаваше само на мен и защо в офиса й? - Имаше някои необичайни изисквания. - каза тя, проточвайки нещата. Видя подскачането на крака ми и се усмихна доволна, че тръпна в очакване заради нея. Шефката ми си падаше малко артистична натура.

-Какви необичайни изисквания? - не изтърпях накрая и я попитах, а тя ми се ухили и ми подаде документите, описвайки новият проект.

Бях свикнала да преглеждам такива документи, така че веднага прехвърлих погледа си на това, което обикновено ме вълнуваше. Ставаше дума за пентхаус в центъра на града в една от най-известните сгради. Вдигнах вежди виждайки тази информация, защото едно такова жилище определено не излизаше евтино. Дори и да не обръщахме внимание на цената на имота, то графата с бюджета беше неограничена. С всеки следващ ред ставаше все по-объркано. И точно тук ми просветна, че сутринта Габ ми беше казала, че някакъв човек искал аз да обзаведа дома му. Първият ми клиент в Лондон се очакваше да е интересен човек, щом оставя всичко в моите ръце с неограничен бюджет.

Вдигнах отново объркан поглед към шефката си. Да, поръчката беше голяма и щеше да седи много добре в постижението на фирмата ни, както и в моето портфолио, но ми беше странно защо всичко беше толкова потайно.