War for speed

12.

Винаги съм обичала приготовленията. По една и друга причина се вълнувах за тази гала вечеря. Върху леглото ми бяха разпръснати множество бижута, шноли и гримове. Роклята ми стоеше закачена на закачалка в другия край на стаята.

-Хвани си косата там. - на екрана Габ хвана един кичур от своята, за да ми покаже какво трябва да направя.

-Как ми се иска да беше тук.

-За да мога да ти направя прическа и грим, а ти само да се усмихваш. - продължи с обясненията за тази така сложна прическа.

-Мамо, нали ще предадеш целувка на Джесън. - дъщеря ми не можеше да изговори името му вярно, но просто нямаше как да бъдеш част от нашето семейство без да разбираш от състезанията. Те продължаваха около два часа, а в това време Саманта стоеше мирна. Бях благодарна, но нямаше да целуна Джейсън и да му кажа, че това е от дъщеря ми, която много харесва лъскавата му количка и иска такава за нейното Барби.

-Да, разбира се.

Слушайки бъбреното на Сам, нанесох малко сенки върху клепачите си. Принципно избягвах да се гримирам и нямах много голям опит, но след малко бях готова и се обърнах към екрана за одобрението на приятелката ми.

-Добре се получи, макар че според мен да може да нанесеш още малко от черните сенки и да си сложиш повече фон дьо тен. - Габ обичаше дръзките визии, но аз не бях тръгнала да впечатлявам, когото и да е било тази вечер.

-Това е достатъчно. - поклатих отрицателно глава и станах от табуретката пред тоалетката, насочвайки се към роклята си.

-Нали ще си сложиш онова секси бельо? - понякога наистина не разбирах как с нея станахме толкова добри приятелки.

-Не знам. - замълчах за секунда, Сам не се чуваше и се надявах да не е в стаята, защото този разговор не бе предназначен за малки деца. - Не смятам да се прибирам с някого, че да ми трябва това бельо.

-Никога не знаеш кога ще ти излезе късмета. - виждах двузначната усмивка на лицето й. - А и Алекса ти нямаш друго бельо, което да можеш да сложиш с тази рокля.

-За бога, Габ, това нещо дори не можеше да се нарече бикини. - вдигнах дантелените лентички и ги разтръсках.

-Наистина съм направила добър избор. - исках да я убия. Не трябваше да й давам да ми преглежда багажа. - Радвай се, че поне имаш тези, иначе щеше да ходиш без бельо.