War for speed

25.

-Не мога да разбера хората, които стават рано дори и през уикендите! - пуфти най-добрата ми приятелка и се вмъква в кухнята запътвайки се директно към кафемашината.

-Добро утро и на теб. - смея се и вадя още яйца от хладилника, за да изпържа и на нея. 

Смръщва се срещу мен, но се усмихва на Сам, която яде от зърнената си закуска. 

-Здравей, слънчице! Какво правихте снощи с мама? - пита най-добрата ми приятелка и с чашата си кафе се настанява до дъщеря ми, готова да изслуша всички подробности. 

А Сам само това и чака. Веднага се впуска в най-подробно разяснение на вечерта ни, обяснявайки всички атракции, на които се качи, играчките, които спечели, захарният памук, който не успя да изяде, а после и какво си взехме от магазина, както и филмите, които гледахме. Слушам с половин ухо, докато седя пред печката и се усмихвам на радоста в гласа на моето момиченце. 

Поставям закуската пред приятелката ми и взимам моята, запътвайки се към кабинета ми, за да свършва малко работа. Докато чакам лаптопа ми да се включи, похапвам от яйцата и бекона и разглеждам работния ми календар за следващата седмица. В понеделник трябва да ида на място в пентхауса, да взема мерки и да започна отнякъде. Което щеше да бъде изключително трудно като се имаше предвид, че нямаше да видя този клиент на живо и щеше да се наложи доста да гадая какъв тип интериор би искал. Но това си беше част от работата и поредното предизвикателство срещу което трябваше да се изправя. Решавам, че няма да е лошо да успея да си набавя малко начален старт и започвам да пиша имейл до собственика на пентхауса с въпроси, които ще ми помогнат да разбера по-добре какво иска. 

След половин час висене пред лаптопа и хиляди варианти на въпросите, които искам да задам, мисля, че най-накрая съм готова с имейла. Преглеждам го за последен път за грешки и натискам бутона за изпращане, доволна, че съм свършила някаква полезна работа. 

-Какво правиш? - Габ влезе с гръм и трясък. -Само не ми казвай, че работиш. 

-Виновна... - свих рамене и отново хвърлих поглед към лаптопа ми.

-О, не. Ти спираш да работиш в този момент! Събота е, ако не знаеш и е ден за почивка. -скара ми се тя.

Много добре знаех какъв ден е, но исках да отметна повече задачи, а така или иначе нямаше кой знае какво за правене.