War for speed

42.

-А-аз... - заеквам, сигурна, че просто сънувам.

-Моя е, нали? - пита ме той, сякаш не съм казала нищо.

-Джейсън... - опитвам се пак да кажа нещо, но просто и аз не знам какво точно.

-МОЯ ЛИ Е? - вика той, повишавайки за пръв път тон.

-Твоя е. - проплаквам немощно, казвайки най накрая истината.

-Мамка му, Алекса! - псува той и се отдръпва от мен, изреждайки всички псувни, които знам, а и някои, които не знаех.

От липсата на тялото му до мен, което да ме подпира усещам как краката ми се опитвам да подадат, за това се облягам хубаво на стената, използвайки я за упора. Наблюдавам го как крачи ядно напред назад и се опитвам да си поема въздух, но дробовете ми са отказали да работят.

-Мислеше ли въобще да ми кажеш някога, че тя е моя дъщеря? - гледа ме с обвинителни очи и продължава преди да имам време да отговоря. -Или мислеше да ме лъжеш цял живот? За Бога, Алекса, вярно, че се забихме за една вечер, но не беше като да не знаеш как да се свържеш с мен! Знаеше и името ми и фамилията ми и много добре знаеше къде работя. Трябваше да се свържеш с мен, след като си разбрала, че си бременна и...

-И какво? - прекъсвам го най-накрая събрала сили да си отворя устата. -Какво щеше да стане, Джейсън? Ти си плейбой. Или поне беше тогава. Сега вече не знам какъв си. Но не в това е идеята. Ти просто щеше да ме сметнеш за поредната златотърсачка, която е решила да те улови в мрежите си. А какъв по-добър начин за това от едно дете? - гласът ми е злобен, но не напразно хората са казали, че нападението е най-добрата защита. -Но, дявол да го вземе, не беше така. Въобще не съм имала намерение да забременявам. Но и не съжалявам, че се случи, нито пък имах намерение да правя аборт. Предпочетох да те избавя от мъките. Мога да се грижа и сама за Сам. Справям се добре. - поех си дълбоко въздух най-накрая след като бях избъбрила всичко това на един дъх.

-Чакай да се уточним. - прекъсва ме Джейсън със смъртоносно тих глас. -Мислела си, че няма да поема отговорност за Сам и за това не си ми казала за нея?

-Не беше така. -отричам аз въпреки предупреждението в погледа му. -Всъщност знаех, че ще поемеш отговорност за нея. Не съм се съмнявала в това. -признавам и се опитвам да не го гледам в очите, защото точно в момента не мога да понеса изгарящият му поглед. -Щеше да поемеш отговорност за нея, защото така си възпитан. Но аз не исках да те принуждавам да го правиш. Мога да се справя и сама, нямам нужда от парите ти. За това прецених...