Замръзнах на мястото си ужасена как точно щях да се измъкна от тази проклета ситуация. За всичко е виновен пустия ми късмет. Молех се баща ми да не ме види с Джейсън и естествено, че точно той ще ни свари на терасата. Добре, че слава богу не беше дошъл съвсем малко по-рано, защото тогава наистина нямаше да мога да обясня каквото и да било.
-Джейсън, викат те долу. - неодобрителният поглед на баща ми ме караше да се чувствам като малко дете.
-Дообре. - проточва той и ме поглежда за кратко.
Никой не помръдна от мястото си. Няколко секунди, Джейсън се двоуми какво да направи. Отново ме поглежда с въпросителен поглед, кимам му в отговор, няма проблем да остана сама с баща си. Дори щеше да е по-добре, не искам да чете конско и на двама ни.
-До после. – казва преди да тръгне.
Баща ми го следи като ястреб, докато не излиза и чак когато се скрива от погледа ни, ме поглежда отново.
-Какво правехте заедно? - Боже, този укор в гласа му, можеше да те удря право в сърцето.
-Нищо. - изстрелвам бързо и веднага се проклинам, защото звучи все едно се защитавам. - Излязох на въздух и той ме намери и се заговорихме. - свивам рамене, опитвайки да си докарам незаинтересовано изражение.
-Защо си излезнала, след като ти е било студено? - сочи с брадичка сакото на Джейсън и тогава се усещам, че все още съм с него.
-Търсех си малко по-спокойно място, а вътре е малко пренаселено. - свивам рамене и решавам, че трябва спешно да сменя темата. - Толкова се радвам за теб, татко. - пристъпвам напред и го прегръщам. - Естел е чудесна жена.
Рязката смяна на темата явно действа, защото баща ми се отказва от разпита и гласът му става по-мек.
-Толкова се бях притеснил, че може да каже Не. - споделя ми той и ме обгръща с ръце.
-Глупости, как ще каже Не на такъв прекрасен мъж като теб. Да не е луда да те изпусне. - усещам как гърдите на баща ми се разтрисат и се усмихва и аз. - Искам да си щастлив, тате.
-О, миличката ми, и аз искам единствено това за теб и Сам. Няма нищо по-важно за мен от това. - стиска ме в прегръдките си.
-Щастливи сме. Сам е много развълнувана за преместването ни в Лондон. Показах й снимки на стаята й в новата ни къща и каза, че задължително трябва да се пребоядиса, защото онова кафяво е просто ужасно. - припомням си с усмивка сладко смръщеното носле на дъщеря ми, докато гледаше цвета на новата си стая.
YOU ARE READING
War for speed
RomanceВсички изгарят от желание да срещнат извествият пилот от формула 1,но Алекса не е един от тези хора на партито. Тя стои в единият ъгъл с пълна чаша в ръка,но когато решава да намери баща си,за да му каже,че ще си тръгне се натъква на Джейсън Харис и...