War for speed

22.

Пищенето на алармата ме измъкна от прекалено наситеният ми и реално изглеждаш сън. Вдигнах глава от възглавницата и изключих противния звук. Беше четвъртък, делничен ден. Трябваше да стана, да се оправя и да събудя Сам и Габ и да започна новият ден. Постоях още няколко секунди, загледана в тавана, преди да събера сили да махна завивката и да се надигна от топлото ми легло. Минах набързо през банята в новият ни дом в Лондон, за обичайната ми рутина, и след това се отправих към стаята на малката ми принцеса. Още с открехването на вратата се усмихнах, припомняйки си споровете, които водих с това малко момиченце за мебелите в стаята ѝ. Кой би си помислил, че петгодишно дете ще може да отстоява така твърдо позициите си! Моята идея за стаята ѝ, въобще не се припокриваше с нейната. Винаги си бях представяла розов рай за принцеси, но момиченцето ми искаше нещо по-зряло. Беше си избрала бяла стена, украсена с жълти балони и звезди, няколко пухкави жълти килимчета, голямо легло, бяло бюро с онези сладурски столчета отпред, гардероб в лимоново жълто, и рафтчета, където може да реди всичките си играчки и книжки. Мъничето ми си беше отстоявало мнението, докато не беше получило това, което искаше. Възхищавах се на волята ѝ, но и сърцето ми се свиваше като си помислех какво ще се случва за напред.

-Сам. - седнах на ръба на леглото и побутнах малката ми принцеса. - Ставай, мъниче. - усмихнах се на протестите ѝ, но след още малко уверения, тя се надигна и отиде към банята да си мие зъбите.

Излязох от стаята ѝ, канейки се да отида към тази на Габ, но при мириса на кафе, смених бързо посоката.

-Добро утро. - чух веселият поздрав на приятелката ми и настоящата ми съквартирантка.

-Някой е станал много рано тази сутрин. - усмихнах се и поех чашата с кафе, която ми подаде.

-Мхм, може да се каже. - измрънка тя зад своята чаша, докато преглеждаше нещо на лаптопа.

-Закуска? - попитах, минавайки от другата страна на барплота.

Отворих единия шкаф изваждайки зърнената закуска на Саманта, а след това и млякото от хладилника. Поставих ги на пред високото столче, в което Сам вече закусваше цяла седмица, заедно с купичка и лъжичка и се обърнах отново към приятелката ми, от която не бях получила отговор.

-Габ? - повиках я, но след като не получих отговор, надникнах на рамото й любопитна какво толкова гледа. -Габрилеа, престани с тези гневни имейли! Накрая въобще няма да искат да ни доставят мебелите. - възмутих се и побутнах приятелката си.