War for speed

1.

Летенето със самолет.. Това определено е много спорен въпрос. Някои го харесват, а други не го. Аз определено съм от вторият вид, но нямам особено голям избор, след като с кола няма как да прекосиш океана.

А когато отиваш да видиш баща си, който не си виждала отдавна, а не заминаваш просто ей така на някаква си почивка, няма как да го отложиш и ти се налага да изтърпиш няколко часа в този въздушен капан или иначе казано самолет.

Скоро щях да се преместя в Лондон и реших преди това да видя баща си. Бях уморена след часовете търсене на подходяща къща,избиране на мебели и търсене на детска градина за дъщеря ми. Всичко просто ми се насъбра прекалено много.

И когато се отвори възможност да отида при баща ми, Сам и Габ се възползваха от тоталното ми изтощение и ме навиха да отида. Бях подложена на още една от всеизвестните таблици на Габ с предимства и недостатъци и измислянето на всякакво решение на пречките, които ми пречеха да замина.

И ето ме сега на път за Италия. Да правилно прочетохте Италия. И ако трябва да сме по-точни в Монца.. Да, знам, всеки свързва Италия с Рим, но както казах не отивам на почивка. Отивам да видя баща си. Следователно трябва да се съобразявам с неговата работа. А тъй като той е механик на един състезател от Формула 1, не се застоява по това време на годината на едно място. А тази седмица, в която ще стои в Монца е идеална за посещението ми. Италия винаги е била държавата, която мечтая да посетя. И щях да я посетя въпреки присъствието на някои хора там.

Сам щеше да бъде добре с Габ. Убеждавах се за пореден път на ум. Сам беше на крехките 5 години и никога до сега не се бяхме разделяли за повече от един ден и то не пълен. Не можех да ви представя как ще изкарам цяла седмица без нея. Седмица без моето малко момиченце, но просто нямаше начин да я взема. Това беше и пречката, за която ми трябваше най-много време да преглътна и приема.

Гледах между хилядите хора на летището,за да намеря моя старец. Очаквах с нетърпение да зърна побелялата му коса и лицето му с лек слънчев загар. Просто имах нужда от баща си,исках да го прегърна и да усетя обичта на мъжа който винаги ще ме обича независимо от всичко. Дърпах куфарите си и гледах колкото се може по-бързо да се насоча към изхода,за да намеря своя татко.

-Алекса. -чух как някой се провикна.

Обърнах се и го видях. Втурнах се да го прегърна. Заради напрежението от преместването и заради дългите месеци в които не го бях виждала една малка сълза се спусна по бузата ми, когато скрих глава във врата му.