War for speed

2.

Както винаги закъснявах. Този асансьор няма ли да се забърза малко? Потропвах нервно с крак и гледах право в  металните врати, чакайки ги да се отворят. Излязох набързо и се насочих към ресторанта на хотела. Баща ми ме чакаше за закуска вече около половин час. Не мога да ставам навреме...знам, а после мърморя на Сам, че не става навреме за градина. Минаха набързо през лобито и забързах още повече към вратата на ресторанта. Бръкнах в чантата си, за да извадя проклетия телефон и да звънна на татко, защото едва ли щях да мога да го намеря измежду 200 човека. Но както обикновено става, чантата ми беше пълна бъркотия и в нея нищо не може да се намери. Изпсувах на ум и се спрях, за да го намеря. Но преди да имам каквато и да е възможност да го потърся, някой се блъсна в мене.

Залитнах напред и на езика ми беше поредната псувня. По дяволите, напоследък само псувам.. И ето отново.

Силни ръце обгърнаха тялото ми,а главата ми се заби в твърдите гърди на мъжа.

Ароматът му изпълни сетивата ми, парфюмът определено не беше от онези евтините, които можеш да забравиш.. Беше аромат, който ще помня цял живот.

-Махни си ръцете от мен!

Той сякаш игнорира думите ми и прокара език по устните си.

-Cachorro, както винаги падаш в ръцете ми.

Самодоволна усмивка играеше по лицето му.

- Майната ти, Джейсън!

Завъртях се на токчетата си, оставяйки го там. Майната му на арогантият задник! Отказах се да звъня на баща ми, трябваше ми малко време да се успокоя преди да говоря с който и да е. Оглеждах масите разсеяно, когато усетих ръка на рамото си.
-Татко.-усмихнах се облекчено и го прегърнах.
-Добро утро, миличка. Наспа ли си?
-Още не мога да свикна с часовата разлика.-прикривам една прозявка.-И имам нужда от кафе. Много кафе.-добавям със сериозно изражение и баща ми се разсмива.
-Хайде да ти презаредим батериите.-прегръща ме и ме води към масата, на която седи.

Представя ме на колегите си, които са на същата маса, а после ми изрежда и техните имена, макар и да ги забравям веднага след като ми ги казва и се здрависвам с тях.. Мм, какво да кажа, не ме бива много в запомнянето на имена.

Настанявам се до баща си и си поръчвам палачинки с кленов сироп на сервитьора, който се появява. Момчето тъкмо тръгва да се обръща, за да даде поръчката ми на готвача, когато един глас го спира.

-И за мен същото.-няма усмивка или мила дума, просто нареждане. Защо ли не се учудвам? Когато човек постоянно получава, каквото иска, вече забравя тези неща.

Придърпва си един стол и се настанява до мен.

-Здравей отново, cachorro.-Добре, тук се усмихна, но не беше от милите усмивки, а по-скоро от онези хищническите.

По дяволите, той навсякъде ли ще се появява?!

Взех чашата с вода оставена пред мен и отпих една глътка, опитвайки се да се успокоя за кой ли път тази сутрин. Той опря бедрото си в моето и едвам не се задавих.

-Добре ли си?-дланта му обхвана китката ми, докато кашлях.

-Да.-издърпах ръката си от негова и се обърнах към баща ми, който ни наблюдаваше, заедно с всички свои колеги. Просто чудесно. Сега сме и атракция.

-Каква е програмата за днес?-попитах баща си, сменяйки темата.

-Аз имам малко работа по болида. Но иначе после съм свободен и да да излезем накъде, ако не си изморена.
-Добре, обади ми се когато си готов.-усмихнах му се и насочих поглед към сервитьора носещ моята храна.

Коремът ми изкъркори и облизах устни. Нямах търпение вече да хапна.

-Мамка му, не можеш да ме направиш още по твърд!-усетих дъха му по врата си и цялата настръхнах.

Тъпак! Забих токчето си в пръстите на крака му, а той изпсува тихо, опитвайки се да прикрие болезнената гримаса.

-Вече омекна ли?-усмихнах му се ледено.

Тази играе се играе от двама,скъпи!

-Сам, искам много да слушаш Габ!-увещавам дъщеря си по телефона, докато със свободната си ръка прокарвам кърпа през мократа ми коса.

-Добре, мамо.-отговаря ми тя, а на заден план чувам и гласа на най-добрата си приятелка.

-Алекса, успокой се и се забавлявай, както и ние правим.

-Да, мамо, ние сме добре. Дори вчера с Габ изгледахме новите серии на любимото ми детско. Ядохме и пуканки и шоколад.

-Шшшт, Сам, това трябваше да си остане между нас.-чувам Габ.

Отварям уста да скастря най-добрата си приятелка, но чувам на вратата да се чука.

-Храната ми пристигна.-усмихвам се и тръгвам към вратата, за да отворя. Заради идиота на закуска не бях успяла да хапна повече от две хапки и сега наистина примирах от глад.

-Добре, мамо, ние ще затваряме тогава. Храни се добре.-засмивам се, когато чувам как петгодишната ми принцеса ме съветва все едно тя е възрастната.-Обичам те!-допълва и сърцето ми се стопля, никой родител няма как да не се зарадва на това.

-И аз те обичам, Сам.-казвам, затваряйки телефона и отваряйки вратата.

Е, явно не е рум сервиза.