War for speed

36.

След кратко пътуване с колата сме пред някаква къща, в която вероятно Джейсън е отседнал, докато е в Лондон.

-Това е къщата на майка ми. - казва ми преди да излезе от колата.

Отварям вратата на колата, нямайки достатъчно търпение да изчакам да дойде от моята страна, и излизам. Той ми подава ръка и ме води към вътрешността на къщата. Минаваме по малък коридор, но вътре е тъмно и не мога да видя почти нищо.

-Няма ли да събудим майка ти, когато... - недовършвам.

-Мисля, че вече съм достатъчно голям, за да мога да наема стая в хотел, ако майки ми си е вкъщи, но тя не е. - смее се. -Помислих, че ще искаш да сме на по-уютно място, а не просто в хотелска стая. Получи се идеално, защото майка ми има малко работа извън града. Няма да ни безпокоят. - дръпва ме в една от стаите на горния етаж и ме избутва на леглото. - Сега стой мирно, докато махна тези дрехи от теб. - повдигам ръце нагоре, за да му помогна да махне дантеления топ. Полата ми дори не му създава някакво затруднение.

-Време е и ти да свалиш някоя дреха. - подканвам го. Нямаше само аз да стоя по бельо, а и определено исках отново да видя тялото му.

-Както каже дамата. - с една ръка зад гърба си премахна тениската си по онзи начин, който само мъжете успяваха. Исках да оближа всяко едно местенце от апетитното му тяло. Не помнех почти нищо от вечерта, в която спахме заедно. Имах някакви откъслечни спомени, но и те бяха достатъчни месеци наред да ме държат мокра и самотна под завивките. С годините и малкото, което помнех избледня, обаче сега беше време за създаването на нови спомени. - Май гледката ти допада.

-И още как. - надигнах се към него и слях устните ни.

Ръцете му масажираха гърба ми, приближавайки се до закопчалката на сутиена ми, който скоро беше захвърлен на земята. Явно дантеленото бельо, с което бях, подлудяваше Джейсън. Радвах се, че се оставих Габ да ме убеди. Плъзнах ръце надолу и разкопчах колана му, бавно откопчах ципа и плъзнах ръка по памучната материя на боксерките му.

-Чаках толкова много време, за да те имам и искам всичко да стане добре, затова, мое мило момиче си, махни нахалните ръчички от това място. - стисна зъби и издаде стон, когато отново погалих издатината, която се беше образувала.

-Ами ако не искам? - бях станала дръзка.

-Ще се наложи да ти вържа ръцете. - казва сериозно.