-К-какво? - опитвам се да спечеля малко време, но гласът ми се прекършва и ме издава.
-Алекса! Не ми се прави на разсеяна! Кой беше в стаята?
-Божее, Габ! Не крещи така! Къде е Сам? - трябваше отново да сменя темата, защото нямаше как да ѝ обясня какво прави Джейсън в стаята ми или защо ми носи закуска.
-Мамиииииии! - гласът на моето бебче беше като балсам за ушите ми. Аз съм отговорен възрастен, който не бяха от отговорности, но не ми се искаше да обяснявам за неща, които и за мен не бяха ясни.
-Зайче, днес какво ще правите с Габ?
-Ще ходим в парка, Брейди също ще бъде там. - казва с такова въодушевление, че усещам как сърцето ми се разтапя. -Той си играе с мен на кукли. - това означаваше, че моето бонбонче определено харесва това момченце. Рядко момченцата обичаха да си играят на кукли с нея, а тя още по-рядко им позволяваше.
-Tи също си играеш с камиончетата му. - веднага отбеляза Габ. - Малкият калпазанин си пада голям джентълмен, а и баща му не е за изпускане.
-Оставям го напълно за теб. - мисля, че вече имам връзка или някакво подобие на такава.
-После да не кажеш, че съм ти го откраднала. - писклив смях се изплъзна от устните ѝ. Тя вече ми го беше "откраднала".
Напоследък животът ѝ беше по-скучен и от моя в любовен план. След като родих Сам излизах доста рядко по срещи, а дори и тези на които бях излезнала можеш да ги преброя на пръстите на ръката си. На едната ръка.
-Само твой е.
Остатъкът от разговора беше за това как изглежда господин Гарет. Къса черна коса, очи с цвят на бадем и висока фигура. Беше интересно да слушам най-добрата си приятелка да го описва. Майката на Брейди ги зарязала малко след раждането му и от тогава били само двамата. Габриел беше хлътнала по самотния татко.
-Алекса, не си мисли, че съм забравила. Утре се прибираш и ще ми кажеш всяка една подробност. - тонът ѝ подсказваше, че нямаше начин да се измъкна.
-Добре! Както и да е. - не исках да коментираме тези неща пред Сам. Оставаше и тя да започне да ме разпитва относно Джейсън. -Довечера ще излизам с някои от колегите на татко и вероятно няма да има кога да ви се обадя. Утре ще се видим. Чао, момичета.
Помахаха ми и след секунди връзката прекъсна. Затворих лаптопа си и станах от масичката. Беше време да се нахраня и да измисля нещо за пред татко защо довечера няма да изляза с тях.
YOU ARE READING
War for speed
RomanceВсички изгарят от желание да срещнат извествият пилот от формула 1,но Алекса не е един от тези хора на партито. Тя стои в единият ъгъл с пълна чаша в ръка,но когато решава да намери баща си,за да му каже,че ще си тръгне се натъква на Джейсън Харис и...