War for speed

16.

-К-какво? - опитвам се да спечеля малко време, но гласът ми се прекършва и ме издава.

-Алекса! Не ми се прави на разсеяна! Кой беше в стаята?

-Божее, Габ! Не крещи така! Къде е Сам? - трябваше отново да сменя темата, защото нямаше как да ѝ обясня какво прави Джейсън в стаята ми или защо ми носи закуска.

-Мамиииииии! - гласът на моето бебче беше като балсам за ушите ми. Аз съм отговорен възрастен, който не бяха от отговорности, но не ми се искаше да обяснявам за неща, които и за мен не бяха ясни.

-Зайче, днес какво ще правите с Габ?

-Ще ходим в парка, Брейди също ще бъде там. - казва с такова въодушевление, че усещам как сърцето ми се разтапя. -Той си играе с мен на кукли. - това означаваше, че моето бонбонче определено харесва това момченце. Рядко момченцата обичаха да си играят на кукли с нея, а тя още по-рядко им позволяваше.

-Tи също си играеш с камиончетата му. - веднага отбеляза Габ. - Малкият калпазанин си пада голям джентълмен, а и баща му не е за изпускане.

-Оставям го напълно за теб. - мисля, че вече имам връзка или някакво подобие на такава.

-После да не кажеш, че съм ти го откраднала. - писклив смях се изплъзна от устните ѝ. Тя вече ми го беше "откраднала".

Напоследък животът ѝ беше по-скучен и от моя в любовен план. След като родих Сам излизах доста рядко по срещи, а дори и тези на които бях излезнала можеш да ги преброя на пръстите на ръката си. На едната ръка.

-Само твой е.

Остатъкът от разговора беше за това как изглежда господин Гарет. Къса черна коса, очи с цвят на бадем и висока фигура. Беше интересно да слушам най-добрата си приятелка да го описва. Майката на Брейди ги зарязала малко след раждането му и от тогава били само двамата. Габриел беше хлътнала по самотния татко.

-Алекса, не си мисли, че съм забравила. Утре се прибираш и ще ми кажеш всяка една подробност. - тонът ѝ подсказваше, че нямаше начин да се измъкна.

-Добре! Както и да е. - не исках да коментираме тези неща пред Сам. Оставаше и тя да започне да ме разпитва относно Джейсън. -Довечера ще излизам с някои от колегите на татко и вероятно няма да има кога да ви се обадя. Утре ще се видим. Чао, момичета.

Помахаха ми и след секунди връзката прекъсна. Затворих лаптопа си и станах от масичката. Беше време да се нахраня и да измисля нещо за пред татко защо довечера няма да изляза с тях.