War for speed

11.

Като дете постоянно висях в боксовете на Формула 1, но никога не съм присъствала на състезанията. Бях доста игриво дете и не можех да се задържа на едно място за дълго, а баща ми все пак беше главен механик и нямаше как да се грижи за мен по време на състезанията. В тийнейджърските ми години нямах голям интерес да присъствам, а и татко не искаше да съм в такава голяма мъжка компания, не вярваше на момчетата, че няма да ми завъртят главата и после да ме изоставят. Нямах нужда от такава прекомерна грижа, но му бях благодарна за всичко, което прави за мен.

Настроението на екипа се различаваше от това през останалите дни, напрежение витаеше във въздуха още се усещаше и възбуда от предстоящото състезание. Джейсън водеше по точки, но беше важно да спечели Гран при Италия. Ревът на тълпата сякаш разклащаше всичко, по трибуните имаше повече от десет хиляди човека нетърпеливи да видят болидите по пистата.

-Какво мислиш? - попита ме баща ми. Беше се измъкнал за малко от последните приготовления.

-Страхотно е! - отидох и го прегърнах. -Благодаря, че ме доведе.

-Няма защо. Сега трябва да се връщам при останалите, но по-късно пак ще дойда да видя какво правиш.

Кимнах му в отговор и се насочих към един стол в дъното на гаража. Разговорът ни сутринта беше интересен, явно беше разбрал, че с Джейсън сме се сдърпали и ми обясни как преди състезание се опитват да не се карат с него и не му казват, ако има някакви лоши новини, защото това може да повлияе на концентрацията му, която е от огромно значение като караш с над 300 километра в час. Разбрах намека му, а аз без това исках да видя Джейсън и да му се извиня за шоуто, което спретнах предния ден. Изпуснах си нервите, а не трябваше да го притеснявам точно сега. Нямах възможността да се срещна с него на закуска или по-рано през деня, усещах нужда да се извиня.

-Здравей! - някой седна до мен.

-Хей! - отвърнах на непознатия.

-Аз съм Тайлър. - подаде ръката си.

В момента не бях в настроение за нови запознанства, но баба ми щеше да ме убие, ако не покажех обноски на добре възпитана дама.

-Аз съм Алекса. - поех ръката му.

-За първи път те виждам тук.

-Както и аз теб. Нов ли си?

-Може да се каже. Защо не си ни удостоила с присъствието си до сега? - облегна се по-добре на стола си и се приближи към мен. Опитваше се да флиртува.