-Мамка му,мамка му! Може ли да стане точно това сега...!?
Изругах отново и продължих да бягам към офиса. На кой му беше дошла шибаната идея да отиде в това време до онова симпатично ресторанче, където продават такоси? Да, на мен ми беше дошла. В което по принцип няма нищо лошо. Всяка жена заслужава да се поглези с това, което й се е прияло. Да, но и всяка здравомислеща жена би се отказала от такосите като види, че вали, а тя в бързината сутринта не е взела чадър. Е, да, явно не е всяка, защото аз вместо да се вслушам в гласа на разума и да се върна в офиса, задоволявайки се с някакъв боклук от автомата, все пак бях решила да отида до ресторанчето на пет преки от офиса. И ето ме сега вир вода, тичам по улиците.
Връхлетях в офиса, все още разгневена на себе си за глупавият избор на транспорт. Синята ми рокля бе полепнала здраво по мен и да ходя стана доста трудно, но мамка му пада ми се! Пригладих няколко гънки по роклята и въздъхнах, вдигнах глава и видях съжалителния поглед на Линет - нашата мила секретарка. Гримът ми трябваше да се стича като река по лицето ми. Просто ужас. Забързах към кабинета си и затръшнах вратата. Това просто беше един "прекрасен" ден, надявам се да усещате сарказма.
Трябваха ми сухи дрехи и то веднага! Имах няколко в един шкаф, защото просто това съм аз и трябва да има от всичко в много резерви. Награбих бяла риза и един черен панталон, когато в кабинета ми нахлу червенокосата ми приятелка. Това се наричаше експлозия от цветове и секспил.
- Не се обиждай, но приличаш на клоун пометен от ураган. - приятелка ми Габриела се усмихна и ме огледа от горе до долу.
Само какъв окаян вид имах. Нямаше на къде по-зле!
- А какво е...
-По-добре не питай.- усмихнах се - Сега трябва да се преоблека иначе ще настина.
-Нищо няма да ти стане!
-Както кажеш.- врътнах очи и тръгнах към малката баня към кабинета ми. -Изчакай ме секунда.
Притворих вратата след мен и трескаво смених дрехите си. Рискувах да хвърля поглед към огледалото и честно да призная, очаквах да е по - зле. Гримът ми се беше разтекъл, но съм имала и по-тежки случаи. Измих набързо остатъците от спирала и фон дьо тен и излязох от банята.
Докато ме нямаше, Габ се беше настанила удобно на стола зад бюрото ми и разглеждаше разсеяно пейзажа, който разкриваше прозореца. Не, че беше кой знае колко необикновен. Просто сградите от другата страна на улицата.
BINABASA MO ANG
War for speed
RomanceВсички изгарят от желание да срещнат извествият пилот от формула 1,но Алекса не е един от тези хора на партито. Тя стои в единият ъгъл с пълна чаша в ръка,но когато решава да намери баща си,за да му каже,че ще си тръгне се натъква на Джейсън Харис и...