War for speed

Пролог

-Мамка му,мамка му! Може ли да стане точно това сега...!?

Изругах отново и продължих да бягам към офиса. На кой му беше дошла шибаната идея да отиде в това време до онова симпатично ресторанче, където продават такоси? Да, на мен ми беше дошла. В което по принцип няма нищо лошо. Всяка жена заслужава да се поглези с това, което й се е прияло. Да, но и всяка здравомислеща жена би се отказала от такосите като види, че вали, а тя в бързината сутринта не е взела чадър. Е, да, явно не е всяка, защото аз вместо да се вслушам в гласа на разума и да се върна в офиса, задоволявайки се с някакъв боклук от автомата, все пак бях решила да отида до ресторанчето на пет преки от офиса. И ето ме сега вир вода, тичам по улиците.

Връхлетях в офиса, все още разгневена на себе си за глупавият избор на транспорт. Синята ми рокля бе полепнала здраво по мен и да ходя стана доста трудно, но мамка му пада ми се! Пригладих няколко гънки по роклята и въздъхнах, вдигнах глава и видях съжалителния поглед на Линет - нашата мила секретарка. Гримът ми трябваше да се стича като река по лицето ми. Просто ужас. Забързах към кабинета си и затръшнах вратата. Това просто беше един "прекрасен" ден, надявам се да усещате сарказма.

Трябваха ми сухи дрехи и то веднага! Имах няколко в един шкаф, защото просто това съм аз и трябва да има от всичко в много резерви. Награбих бяла риза и един черен панталон, когато в кабинета ми нахлу червенокосата ми приятелка. Това се наричаше експлозия от цветове и секспил.

- Не се обиждай, но приличаш на клоун пометен от ураган. - приятелка ми Габриела се усмихна и ме огледа от горе до долу.

Само какъв окаян вид имах. Нямаше на къде по-зле!

- А какво е...

-По-добре не питай.- усмихнах се - Сега трябва да се преоблека иначе ще настина.

-Нищо няма да ти стане!

-Както кажеш.- врътнах очи и тръгнах към малката баня към кабинета ми. -Изчакай ме секунда.

Притворих вратата след мен и трескаво смених дрехите си. Рискувах да хвърля поглед към огледалото и честно да призная, очаквах да е по - зле. Гримът ми се беше разтекъл, но съм имала и по-тежки случаи. Измих набързо остатъците от спирала и фон дьо тен и излязох от банята.

Докато ме нямаше, Габ се беше настанила удобно на стола зад бюрото ми и разглеждаше разсеяно пейзажа, който разкриваше прозореца. Не, че беше кой знае колко необикновен. Просто сградите от другата страна на улицата.